Иван Сухиванов
Частичните избори в Кюстендил показаха, освен ежби между основните противници, че има и още нещо, на което не се обръща внимание… ЛИДЕР отново вкара общински съветници и тук. На какво се дължи това – явно не на някакви иновационни проекти, нито идеи за социално развитие. Напротив, ЛИДЕР е абсолютна празна форма като политическо съдържание, която съответният шеф на Топлофикация запълва персонално и представлява само фирмата. Порнография наместо демокрация. Подкрепата се дължи на корпоративния вот. Навсякъде, където собственик на Топлофикация е Ковачки, където има негови предприятия, и пр., ЛИДЕР вкарва съветници в ОбС. / А топлото винаги е било важно за хората. Важно е и за тарикатите, понеже оттам се печели лесно./
Защо му е на топлофикационния бос да е представен тук и там. Ами защото, ако дължиш двайсетина милиона данъци обществената дейност е предлог да оправдаеш неплащането им. Иначе е пародийно такива като Ковачки и сие да представляват когото и да е било в управлението.
Каква е схемата. Ами следната. В съответната Топлофикация се раздават пари без ведомост на работниците, за да гласуват с фамилиите си за Ковачки, като привидно се пишат за застъпници. Застъпничеството се превръща във форма на купуване на гласове, при това “законно”. Новото в схемата е, че плащането се обвързва с получените гласове в съответната секция, ако в твоята секция няма нито един глас за ЛИДЕР, то значи и самият “застъпник”, получаващ пари, не е гласувал за този, който плаща. Поради това “застъпническият” вот е абсолютно сигурен.
Тенденцията мощни фирми да вкарват свои хора в съответните общински съвети ще се засилва. Още повече на фона на кризата и залязването на “концептуалните” партии. Виждаме какво става в крайморските градове – Несебър, Созопол, Царево. На базата на уж местен регионализъм, представен като самоуправление, партийки печелят места в местните парламенти. После 4 години гледаме безпринципни “ко/к/алиции” и игри. В този дух на “новите” партии партийните структури не са нужни, защото де факто няма нужда от предизборна агитация, освен няколко позива или някой предизборен парцал, скалъпен от продажен местен интелектуалец. Всичко е купено предварително, при това купените са доброволно продали се, с презумпцията, че всички са маскари, тогава защо да си дават гласа ей така. Още повече на партийки, чийто единствената цел е оцеляването. Така се получава например, че Синята коалиция има равно представителство с някакъв си Ковачки или който и да е там внезапно забогатял “бизнесмен”, медиен или рекламен бос - или дори откровен бандит, спортен галфон и чалга певачка, доносник от ДС . Така грабителите представят ограбените, Бай Ганьо отново прави избори - ето това е налице по места в родната действителност. Тогава нека не се чудим на деморализацията и разпада в българското “общество”.