Синята коалиция на гербера на вълната

Няма да кажа нищо ново за духа на завистта и злобата, който броди по нашите земи, но имам повод да припомня един емблематичен нецензурен виц ( в цензуриран от мен вариант ):

На световно първенство по мъжественост разни чужденци се проваляли при изпълнението на задачата в рамките на 90 минути да задоволят на стадиона пред многохилядна публика определените за целта жени. Дошло време на българина. Родните фенове си скъсвали патриотичните гърла да реват окуражително в подкрепа на шампиона, който вече бил на път да счупи рекордите. Стадионът се раздирал от буйни възгласи „българи, юнаци”. Но ето че в последната минута състезателят рухнал и не успял да изпълни задачата. И тогава същата публика креснала гороломно: „хомосексуалист”!

Вариант на този виц беше разигран от ръководството на федерацията по волейбол, когато прогони почти обожествявания само часове по-рано треньор на националния отбор Радостин Стойчев, уволнен светкавично заради една единствена загуба на националите.

Обаче публиката на стадиона пожела точно обратното и пеленгаторите на премиера Борисов, винаги настроени на вълната на популярната в момента кауза, доловиха смущаващия сигнал. В резултат на това федерацията разкаля терена, посипвайки главата си с пепел, смесена със собствените плюнки срещу прогонения треньор. Като си плюха на физиономията под натиска на премиера, на когото се скъсаха да благодарят междувременно за грижите, началниците на този спорт преразгледаха с подвити опашки „смъртното наказание”, наложено от тях на треньора. Друг е въпросът доколко „осъденият” приема да бъде възкресяван по този начин…

Далеч по-мъчително дълго се развиха през годините спадовете и върховете на сините синкопи в партитурата на българската политика. Но и там най-гръмогласните в какафонията от интереси, завист и злоба пеят за разпъването на най-големия по ранг грешник в синевата на българската демокрация. Много от тях са били и най-сервилни спрямо него. От „да живей”, до „разпни го” стигнаха точно онези апаратчици в СДС, които сами се провалят тежко на собственото си ниво, но съдят безкомпромисно успелия (поне!) като премиер Иван Костов заради партийните му кривици.

Какво е това? Късогледството на глупостта, иронизирана в „Тримата глупаци” от Доньо Донев, чиито герои режат под себе си клони и падат от дървото или съединяват един и същ бряг на реката с абсурден мост?

Който лесно се „очарова” от политически кумири, той също така е склонен да изпада и в другата крайност. Патетично „разочарованите” явно не разбират, че правят самопризнание за своята бивша лековата очарованост, която сменят с унинието на своята непоследователност поради неумение или нежелание да си подредят живота според стабилните ориентири, валидни за зрелите хора. В живота милиони възрастните българи правят това успешно в битката за щастлив брак, кариера, семеен просперитет. Защо същите тези хора се провалят на попрището на елементарния политически анализ, за който прагматизмът е главното условие за постигане на устойчиво решение?

Ако решите, че апелирам към здравия разум, значи съм успял да се изразя ясно. Защото точно това искам да кажа.

Един скандал, като бламирането на Синята коалиция ( СК), може да бъде осмислен за целите на изтрезняването и филтрирането на вредните неясноти в смутното синьо време. Предлагам абревиатурата СК да се запази като работно заглавие на проекта за преформулиране на демократичната алтернатива на сегашното управленско ( и опозиционно!) статукво. За целта СК трябва да се разчита от желаещите да вървят с нея напред лидери като „средна класа”. Защото тя не може да бъде бламирана с гласове на някакви хора, които се качват на гербера на вълната. Средната класа (СК) е широката база, към която трябва да бъдат отправени погледите на една преродена Народна партия, от каквато има нужда България.

Ще ми възразят: синята коалиция (СК) и средната класа (СК) не се припокриват в момента. Така, де! И аз това казвам. Моментът за промяна е настъпил.