Мафиотските характеристики на БСП

 Който се интересува от срива на политическото в България, може да хване в ръка две стенограми - едната е от миналата седмица и показва как социалистите в Сливен си купуват избори в съюз с мафията, а другата стенограма е от 1997 година и показва как повечето министри на Жан Виденов не познават устройството на държавата, която управляват.

 Стенограмата от преди 15 години беше досъсипала БСП. В нея се виждаше как правителството иска да смаже със сила протестиращите срещу него хора, но дори не знае коя институция кои сили на реда командва. С единици министерски излючения текстът показваше една партия, привикнала дотолкова с авторитарните маниери на управление, че не е забелязала сменената дата в календара.

Зимата на 1997-ма беше кръстена на него

Биячи, хакери, мафиоти...

 Стенограмата от миналата седмица представя точно обратната картина - регионални и по-централни фигури от същата партия се оказват в пълен синхрон с престъпното време, в което живее страната. Те купуват партийни членства, откази от кандидатиране на избори и общински постове; организират политическото унищожаване на политик от левицата, наемат биячи за секционните избирателни комисии и хакери за информационната система на общинската избирателна комисия; разчитат на подкрепата на един мафиот и търсят помощта на друг.

 Двете стенограми приличат по-скоро на партийна еволюция от чумата към холерата, а не на срив от политическото към мафиотското.

 Истинският срив е всъщност в езика. 15 години по-късно речта оперира с трийсетина думи, които са напуснали оковите на синтаксиса, и смело навлиза в полето на ненормативната лексика. Както и при героинята на Илф и Петров, тази лексика се използва полисемантично - нещо, отнасящо се до майката, може да изразява както ужас, така и презрение, възхищение, учудване, съгласие или несъгласие. Включен е и специфичен мафиотски и властови Новговор, този път по Оруел. В него корупцията се определя като „ресурс“, а кражбата като „схема“.

 Този срив обаче не е феномен, засягащ само социалистическата партия. Напротив, БСП е просто последната от трите популярни в България партии, която съвсем документално лъсна с мафиотски характеристики покрай последния запис от Сливен.

В България досега май не е имало честни избори

Първо ДПС, после ГЕРБ, а сега и БСП

 Първо по време беше ДПС - партията, чийто лидер говореше за „обръчи от фирми“, за това как той лично „разпределя порциите от финансирането на държавата“ и за това как „моралът в политиката“ е вреден. Втори по време бяха ГЕРБ - партията, чийто лидер се прочу с митническия чадър над определен бизнесмен. Чак сега манията за разнасяне на скрити записи - за ДПС те не бяха и скрити - засегна и социалистите.

 Но тази хронология, впрочем, е без особено значение - далеч преди всякакви записи беше ясно, че в България се купуват избори и политици. Последният запис само потвърждава с конкретен пример това, което е публична тайна.