Гърция: без изход

20 май 2012 г.

         Grexit /на български: гърцизане/ - тази дума, съставена от думите Гърция и излизане /от еврозоната/, се появи в началото на настоящата година като Дамоклев меч, размахван над главите на гърците, които тогава преговаряха за заличаване на част от дълга им. Миналата есен, когато тогавашният премиер Георгиос Папандреу поиска спасителния план за страната да бъде гласуван на рискован референдум, пазарите и европейските партньори на Гърция дадоха да се разбере, че ако Атина не засвидетелства добра воля, проблемът ще се сведе до един прост въпрос: Искате ли да останете в еврозоната?

     Днес, след предсрочните парламентарни избори, които показаха силата на партиите, противопоставящи се на мерките за икономии, изисквани от ЕС и МВФ, и провала на традиционните големи гръцки партии, думата Гърцизане от риторична заплаха се превръща в реална хипотеза. Новите избори в Гърция на 17 юни само ще влошат положението.

    Но дали гърцизането може да е решението на проблема? Икономистите и политиците претеглят предимствата и недостатъците на този вариант, без в крайна сметка да се знае кое ще бъде по-лошото. За момента, както вече посочи италианският икономически всекидневник "Соле 24 оре", дебатът прилича повече на блъф, но на един опасен блъф.

        Европейците са изправени пред невъзможен избор. Изваждането на Гърция от еврозоната - нещо, което не е предвидено в нито един европейски договор - означава да се поеме рискът от загубата на доверието в цялата европейска икономическа система, а ЕС в качеството си на политически проект и световна сила да загуби авторитета си. Но опитите за помагане на Гърция да си стъпи на краката означават да се поеме рискът от продължаването на една политика, която разяжда тъканта на гръцкото общество и отслабва демокрацията в една страна, която не спира да повтаря, че е люлката на демокрацията. Този риск води до харченето на милиарди евро без резултат, защото гръцката държава днес е фикция.

    И всички тези главоблъсканици са заради една страна, която представлява 2-3 процента от европейския БВП. Но ако ЕС се намира сега в такава задънена улица, то е защото той самият седи на два стола. От една страна ЕС е прекалено интегриран икономически и политически, за да не бъде застрашен от гръцката криза, но от друга страна интеграцията не е достигнала до такава степен, че ЕС да има необходимите средства, за да излезе от гръцката криза. Ако ЕС нямаше единна валута, нито общ вътрешен пазар, той можеше по-лесно да остави Гърция да обяви неплатежоспособност и гръцката валута да се обезцени. А ако ЕС разполагаше с механизмите на нарасналата координация на бюджетните политики и със средствата да наложи на Гърция реформа на държавата, в частност на процеса на събиране на данъците и на борбата с корупцията, то той можеше да извади Гърция от кризата.

        Но как да се каже на европейските народи, че решението на тази криза е Европа да бъде нещо повече, да стане още по-интегрирана? Европейските лидери плащат сега фактурата на две десетилетия ускоряване на европейската интеграция, на Единния европейски акт от 1986 г. и на Лисабонския договор от 2009 г., в които обещанията за просперитет изобилстват, а отговорите на въпроса, свързан с демокрацията в Европа, отсъстват.

        Така че, когато към гръцката криза се добавя и умората от европейските институции и европейската интеграция, Европа се оказва като Минотавъра в лабиринта. /БТА/Габриела Големанска/