Регионалните сили следят с напрежение на президентските избори в Египет

Аман, 22 май

    С приближаването на президентските избори в Египет политиците в целия Близък изток са затаили дъх и регионалните сили се подготвят за геополитическите последици, които ще се усетят от Босфора до Ормузкия проток, казват анализатори.

    Президентските избори в Египет на 23 и 24 май са първите, след като народно въстание принуди Хосни Мубарак да се оттегли през февруари 2011 г.

    "На този вот се гледа като на кулминацията на Арабската пролет, която според повечето израелци има много негативни последици", каза Йоам Мейтал от Центъра за близкоизточни изследвания към израелския университет "Бен Гурион".

    През 1979 г. Египет стана първата арабска страна, подписала мирен договор с Израел.

    Мубарак, който през близо 30-годишното си управление беше съюзник на Израел, неведнъж се противопоставяше на призивите на опозицията за отмяна на договора, подписан от убития му предшественик Ануар Садат.

    Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху миналия месец заяви, че договорът е изгоден и за двете страни и че трябва да бъде изпълняван.

    Малцина израелци се опасяват, че Кайро ще се откаже да спазва договора, който повечето кандидат-президенти обещаха да подкрепят, но анализатори смятат, че който и да стане президент на Египет, вероятно ще е "по-суров критик" на Израел.

    "Вече отминаха времената, когато Израел можеше да нанася удари в Газа и да очаква, че Египет ще сведе реакцията си само до изявление пред медиите", каза за ДПА Мейтал, говорейки за граничещия с Египет палестински анклав.

    Израелското правителство запази мълчание за изборите в Египет. Но оглавяваната от Нетаняху дясноцентристка коалиция ги следи внимателно.

    Наблюдатели казват, че коалицията се подготвя за това, което медиите наричат "най-лошия сценарии" за Израел - победата на бившия външен министър Амр Муса, популярен с антиизраелските си коментари.

    Въпреки че Муса възприе до голяма степен умерена позиция по отношение на бъдещите връзки с Израел, наблюдатели казват, че Нетаняху "е бил подразнен" от настояването на бившия генерален секретар на Арабската лига за незабавно подновяване на мирните преговори.

    "В своите речи Муса нееднократно обвързваше националната сигурност на Египет с трайното решаване на палестинско-израелския конфликт. Това създаде безпокойство у онези, които смятат, че моментът не е подходящ за реговори", каза Мейтал.

    Докато израелците следят внимателно изявленията и позициите на всеки един от 13-те претенденти в президентската надпревара в Египет, в Турция, където политиците очакват сериозно подобрение в отношенията с Египет, обстановката е много по-спокойна.

    "В Турция битува усещането, че няма значение дали победителят ще е Амр Муса, кандидатът на "Мюсюлманските братя" или който и да е друг mретендент", каза Сабиха Гюндогар, ръководител на програмата за външна политика към истанбулския аналитичен център ТЕСЕВ.

    "Най-важното е Египет да стане стабилна, демократична държава", допълни тя.

    Макар че други регионални сили се страхуват от промяна в египетската външна политика, Гюндогар каза, че Турция е по-заинтересована от бъдещето на икономическите връзки между двете страни, които според нея "процъфтяват" след свалянето на Мубарак.

    "В последно време има очевиден прогрес в икономическите отношения с Египет. Турското правителство иска да е сигурно, че който и да е следващият президент, той ще запази тези връзки".

    Резултатът от вота в Египет ще се следи внимателно и в Катар, който се очертава като страна с голямо влияние в региона.

    "Смята се, че всяко неразбирателство между Катар и следващия египетски президент може бързо да породи негативни последици", каза преподавателят по политически науки в Каирския университет Мустафа ас Сайед.

    "Катар иска да продължи да засилва нарастващото си влияние в арабския свят и това ще зависи от наличието на добри връзки с новия египетски президент", допълни той.

    Без значение кого ще изберат египтяните да управлява страната през следващите четири години, анализатори смятат, че Иран няма големи поводи за радост.

    Според анализатори Иран не успя да пласира идеята, че въстанията, които от края на 2010 г. заляха арабския свят, са продължение на неговата Ислямска революция от 1979 г.  

    "Макар че Иран със сигурност е бил доволен от свалянето на Мубарак, Техеран се опасява, че успешното предаване на властта на демократично избран президент /в Египет/ ще насочи вниманието към политическата криза в Ислямската република", каза Орайб Рентауи от базирания в Аман Център за политически изследвания "Ал Кудс".

    През 1979 г. Иран прекъсна отношенията си с Египет в знак на протест срещу договора на Кайро с Израел.

    Египетско-иранските отношения бяха обтегнати при режима на Мубарак заради това, което Кайро наричаше намеса на Техеран в арабските дела и заради подкрепата за ливанското проирански настроено движение Хизбула. /БТА/

    /Владимир Сахатчиев/