Клането в Хула и цената за бавенето на топката с решението за Сирия

90 убити, от които 32 деца на възраст под 10 години. Това е равносметката от клането в сирийския град Хула, чиито жители се осмелиха да протестират срещу режима на Башар Асад.

Градът беше подложен на артилерийски обстрел след протестите – но според очевидци само част от избитите са негова жертва. Останалите са изклани съвсем директно от касапите на тъй наречената “шабия” – милицията, крепяща сатрапията на Асад.

Всичко това се случва по време на примирието, договорено от Кофи Анан – и приветствано от целия цивилизован свят. Случва се пред очите на международните наблюдатели от ООН. Случва се в страната, която друг един сатрапски режим – този в Русия – бранеше със зъби и нокти от всякакви международни санкции.

Причината за тази защита? Ами Сирия бе последната страна в арабския свят, в която путиновите кагебисти имаха думата. По разнородни търговски, външнополитически и вътрешнополитически въпроси. Включително като плацдарм за износ на оръжие в региона.

Оръжието, с което бяха избити невръстните деца в Хула, има един доставчик – Русия. Сатрапската наглост, която позволява на Асад да прегазва примирието по такъв драстичен начин, има един източник – Кремъл.

Клането, потресло целия свят, по никакъв начин не трогна режимът на Путин. Разбираемо – след като си изклал една четвърт от населението на Чечня, няма как да ти направят впечатление някакви си 32 избити дечица.

Затова този режим блокира резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за кръвопролитието в сирийския град Хула. Затова в същото време руски кораб, натоварен с оръжие, се очаква да акостира в сирийско пристанище – според агенция Ройтерс. И за да бъде ясно за какво по-точно става дума – единствената друга страна, която снабдява режима на Асад с оръжие, е Северна Корея.

За щастие този път България не се сниши, за да изчака да види откъде ще задуха вятъра. В специално изявление външният министър Николай Младенов остро осъди поредното сирийско клане. В същото време САЩ призоваха за слагане край на управлението на режима на президента Башар ал Асад, а британският външен министър Уилям Хейг поиска спешно свикване на Съвета за сигурност на ООН.

Край  на режима – но как? Повече от очевидно е, че Асад няма да се оттегли сам. Затова декларацията, че НАТО не възнамерява да прибегне до военна намеса в Сирия, просто му развързва ръцете – за нови кланета на несъгласнтите с неговия режим – до пълното тяхно изтребление.

Асад е бясно куче – от тези, които само метастазите на комунистическата идеология в средния Изток могат да родят. Същият като Саадам Хюсеин, същият като Муамар Кадафи – и трябва да бъде постигнат от същата съдба. Колкото по-рано – толкова по-добре. Тук никакви мирни планове няма да проработят – и бавенето на топката не помага – каквито и “стратегически” съображения да го оправдават.

И когато световните лидери за пореден път занемеят пред ветото на Москва, не е зле да си припомнят, че всеки пропуснат ден се изплаща с човешки животи.