ЛАЙНОЯДИТЕ НА НДСВ

Странна „партия” са НДСВ – хищна камарила от кариеристи, ченгета и издънки на червената номенклатура с цел да бутнат правителството на ОДС, както и в частност да обслужат интересите на Кобурга. Отвъд този хоризонт - нищо. След като опоска имотите на интенданството, изсече българската гора, опита се да пробута разни династически братовчеди край масата на държавните поръчки, Симеончо се сниши, белким забравим дъртите му лъжи за 800-те дни. А и никой не го пита за присвоените имоти, нали и Б.Б. е негов кадър... Да, става дума за онзи същия мултинаглец, дето ни съветваше да сменим чипа, „повече позитивизъм” и пр., тъпотии. Къде е той сега?!

       Не сме забравили  преструктурирането на дълга и продажбата на БТК за жълти стотинки, не сме забравили кой затвори комисията за досиетата. Но какво от това?

         Както и участието в Тройната коалиция, взаимното пазене на заграбеното. Днес отново някой надува спуканата гайда на НДСВ, повтаря дъртите лъжи на коронования хитрец, че НДСВ ни било „вкарало” в ЕС и пр. Кадрите на НДСВ, събрани от кол и въже, днес искат да минат за десни политици, за успешни управленци и за незнамкво си. Всъщонст всеядни са - готови са на всичко- само и само да са покрай държавната трапеза. Те дори си позволяват да дават оценки, да показват перспективи, същите тия плужеци и плутократи, които скапаха политическото пространство, объркаха хората, изопачиха миналото...

       Куневица, която е топлата връзка между БСП и царедворците, напира към дясното със същите лъжи на Сакскобурггорски – България на гражданите, кадърните с приоритет, и пр. партенки, каквото й хрумне.

         Всъщност не сме чули Куневица да се разграничи от Кобурга. Айде, от червената номеклатура не може, понеже е сродена. Тоест пак заедно искат да крадат, както казват по простонародному.  

         Днес можем да си обясним и темерутлъка на Кобурга, господаря на мълчанието. Ами просто нямало е какво да ни каже, защото България е била за него като чужда планета, нищо повече, освен че е дошъл да кълве и той от боледуващата ни държава.                                    

         Нека не забравяме, че голямата вина за това как сме днес я носи Горският. Нека не прощаваме за подигравката с демократичните ни надежди, с желанието за промяна и смислен живот. Нека не се умиляваме като бабички пред изпечения циник. Той няма нищо общо с нас, с бъдещето ни, освен желанието да ни прекара пак. Е, този път априлският номер няма да мине. Колкото и да ни агитират лакеите му. Работата стана като поговорката: „Научил се поп на бял боб, свършил се боб – отучил се поп...”