Научният ГУЛАГ

Покрай работата ми в областта на свръхпроводимостта ме заинтересува едно име – Лев Ландау. Случайно попаднах на фраза, изречена друг голям руски физик – Виталий Гинзбург. Човекът познавал лично Файнман и Дау и казал, че двамата толкова са си приличали, че сигурно са имали недалечен общ прароднина. Историите за гения и лудориите на Ричард Файнман са добре известни и описани надлъж и шир в книги, които се търкалят по полиците и работните маси на почти всички физици по света. Ландау далеч не е такава рок-звезда в науката, поне на запад. А всъщност има защо да бъде.

 В какво точно си приличат Файнман и Дау? И двамата са евреи, нобелисти, женкари, екстроверти, графофоби, майтапчии (на моменти до грубост), участници в национални проекти за създаване на ядрено оръжие, автори-класици във физиката, с огромен принос в квантовата теория. Само от този нахвърлян в общи щрихи профил човек може да се досети, че докато Файнман си е живял весело и славно в Америка, Дау изобщо не се е вписвал в сталинската действителност.

 В биографичните книжки от съветско време се споменава почти между другото, че в края на 30-те Ландау попаднал за известно време в затвора заради някакъв донос. Днес знаем много добре какво е значело това „попадане” по онова време. Не е толкова любопитно, че Дау е влязъл в Лубянка, като се има предвид чепатия му и заядлив характер. Със сигурност е позасегнал нечия професорска академично-партийна чест. Интересното е, че изобщо е излязъл от занданите на НКВД. Особено като се има предвид, че там собственоръчно е написал признания за разпространени позиви против Сталин! Та толкова десетки хиляди правоверни комуняги са умирали по подземията с името сталиново на уста, как така палачите са освободили Дау при такова тежко провинение?

 Истината е, че просто им е трябвал. Спасил го е един друг бъдещ нобелист - Пьотр Капица. Самият той в един хубав ден през 30-те е задържан в Москва и заставен да оглави институт по физика от затворен тип с военно-промишлена насоченост. За един учен с международен авторитет и контакти това си е тежко наказание, но поне не е Лубянка или ГУЛАГ. След войната Капица започва работа върху първата съветска атомна бомба под началството на Берия и не след дълго двамата се изпокарват. Тук виждаме и още едно чудо - как Капица се измъква от лапите на грузински психопат номер 2 (няма нужда да споменавам кой оглавява вовеки класацията...) Нямало е как Ландау да избегне задължението да участва в този проект, въпреки нежеланието си. В крайна сметка той успява да се освободи от това бреме малко след смъртта на Сталин.

 Комунистите по принцип не обичат истинската наука. Тя не предлага лесни отговори и често не се връзва с марксистко-ленинистките постулати. Дау веднъж попада под сериозно подозрение за подривна дейност, защото предлага хипотеза за нарушаване на закона за запазване на енергията при определен ядрен процес. За негово нещастие, Енгелс бил потвърдил абсолютната валидност точно на този закон. Със сигурност съветските другари бурно са аплодирали откритото от Волфганг Паули неутрино, което обяснява процеса без да накърнява научната прозорливост на Енгелс. В други не толкова точни научни области шарлатанията достига нови висини, раждайки нарицателното „лисенковщина”. Тъпоумните теории за възпитаване на качества в растенията по маркс-ленинския принцип, че с насилие всичко се постига, доста трайно изместват „буржоазната и немарксическа” генетика на Мендел. Лозунгите „Да победим природата!” са подкрепени с брутални действия и водят до колосални катастрофи, като например редуцирането на някога огромното Аралско море до днешните Аралски гьол и Аралска пустиня, изпъстрена с ръждясали туловища на кораби.

 Комунистите няма как да обичат науката и по друга причина. Често (да не кажа почти винаги) се случва така, че големите открития и промени в парадигмите са дело на ярки личности, а не на колективи и институти с партийна йерархия. Тези личности обикновено са чудаци - разсеяния и фанатичен Нютон, недоучилия дребен чиновник Айнщайн, аутиста Дирак. За тях обикновените човешки стандарти просто не важат. Айнщайн много прилича на Булгаковия Майстор, който няма нищо общо с карикатурния казионен писателски профсъюз. Именитите професори може да бълват хиляди страници публикации, трудове и дисертации, които в крайна сметка на везните на голямата наука не могат дори да помръднат няколкото гениални странички, написани от академично необременен хлапак с развинтена фантазия и свободна мисъл. Тази красота просто няма как да бъде оценена от комунягите предвид техния овчи култ към колектива, йерархията и често съмнителния авторитет.

 Да се върнем към нещастния Лев Давидович Ландау. По време на перестройката, за кратко време КГБ се опитва да си поизчисти имиджа. Излизат наяве досиета, включително и това на Дау. Изглежда лежането зад решетки не просто не му е затворило устата, а го е направило доста изявен антикомунист. Всичко това е добре документирано в надлежно събраните доноси. В тях четем, че Ландау се самоопределя като „научен роб”. Докато Игор Там и Андрей Сахаров осъждат Сталин, но не и предтечата му Ленин, на Дау изобщо не му мигва окото да изрече „Очевидно е, че Ленин е първия фашист!” Изобщо при него го няма наивното схващане, че цялата заобикаляща гадост е някакво изкривяване на „светлите идеали”, което пък може да се проследи до стария руски култ към царя, който „ако знаеше какво става...”

 Към имената на Дау и Капица смело може да прибавим и това на Сергей Корольов, бащата на съветската космическа програма. Докато след падането на хитлеровия райх американците прикоткват гения на ужасяващите ракети Фау-2 Вернер фон Браун да оглави тяхната програма, Корольов е изваден от „шарашката”, поизтупан, но не и оправдан. Подобна е съдбата и на авиоконструктора Туполев, както и на други въдворени в тези концлагери за инженерен труд.

 От всичко казано дотук изниква един интересен въпрос – дали пък Сталин не е изпитвал някаква форма на уважение към признато големите учени? Дали ги е пазил само заради ценния им труд, или просто не ги е смятал за особена заплаха? Защото е известно, че по същото време не му е мигнало окото да овършее партийните и военни редици отдолу нагоре и обратно...