Аун Сан Су Чжи - от бележита затворничка до депутат

Завладяваща икона, прекарала години в плен на мианманската хунта, за няколко месеца Аун Сан Су Чжи успя да начертае свое политическо бъдеще в сраната си, ставайки депутат. Оттук нататък тя ще завоюва нови позиции с международно измерение.

От впускането си в предизборната кампания до триумфалното си избиране на частичните избори на 1 април 66-годишната носителка на Нобелова награда за мир привлече тълпи вдъхновени мианманци, които й възложиха всичките си надежди.

Сега Аун Сан ще изпита популярността си на международната сцена, най-напред с посещение в Банкок тази седмица, но преди всичко с обиколката си в средата на юни в Европа, която от 20 години неизменно я подкрепя.

“Това ще е изключително ценно за нея, тъй като беше изолирана и лишена от достъп до подобни неща много дълго време”, казва Тревър Уилсън, бивш посланик на Австралия в Мианма. Това първо нейно пътуване от 1988 г. ще “докаже също, че правителството не само й позволява да напуска страната, но и да се връща в Мианма, за да продължи политическите си дейности”, допълва той.

Малцина биха заложили на подобен сценарий през ноември 2010 г., когато нейния крехък издължен силует, сам по себе си символизиращ стремежа на мианманците към демокрация, се появяваше вечер зад решетките на дома й в Янгон.

Освободена, след като 15 години бе лишена от свобода, включително седем поредни години, жената, сравнявана някога с Нелсън Мандела, дошъл на власт след 27 години в южноафриканските зандани, изглеждаше тогава доста далече от политическото поприще.

Но след като през март 2011 г. хунтата предаде властта на бившите генерали реформатори, през април тази година  разпуснатата в миналото партия на Аун Сан - Национална лига за демокрация (НЛД) се превърна в най-голямата опозиционна сила в парламента.

Иконата на опозицията се сдоби с нова роля, чиито контури до момента сама не беше очертала ясно пред себе си. “Съществува голяма въпросителна за политическата роля, която тя ще играе в парламента”, подчертава Уилсън, отбелязвайки, че самата Аун може би още не си я представя.

От 20 години дъщерята на убития герой на борбата за независимост генерал Аун Сан въплъщава съпротивата на потисничеството.

На изборите през 1990 г. НЛД спечели 392 от 485-те места, за които се гласуваше. Генералите обаче отказаха да отстъпят. На онази, която мианманците наричат “Дамата”, още тогава бе отнета свободата.

През септември 2007 г., възприелата принципа на Ганди за ненасилие Аун Сан излезе разплакана от съсипания си дом да поздрави протестиращи срещу тиранията монаси. През ноември 2010 г. тя се появи отново, този път сияеща и свободна, но без възможност да действа.

Оттогава тя разговаря два пъти с президента Тейн Сейн. Това беше истинско официално посвещаване, покана за затваряне на страницата на безплодната конфронтация и завръщането й на преден план.

Това беше също и послание към Запада, за който позициите на Аун Сан Су Чжи са фундаментални. Едва след нейното изрично одобрение Европейският съюз отмени за една година санкциите си.

Думите, които тя ще изрече в Европа, се очакват с голямо внимание. “В крайна сметка санкциите са отменени само временно и ключът е Аун Сан Су Чжи”, отбелязва Рено Егрето от Хонконгския университет.

Родена е на 19 юни 1945 г. Получава образование в най-добрите училища в Янгон, после в Индия, където майка й е посланичка, а по-късно в Оксфорд. През 1972 г. се омъжва за британския университетски преподавател Майкъл Арис, с когото имат две деца.

През април 1988 г. тя се връща в Мианма при болната си майка и повече не напуска страната. В разгара на народния бунт през август произнася първата си публична реч, която завладява сърцата на мианманците със сила и достойнство, които устояват неизменно на изпитанията.

При репресиите загиват към 3000 души, но се ражда една емблематична фигура.

Подкрепяна от запленените от обаянието й западни страни, тя остава в Мианма дори когато през 1999 г. съпругът й умира от рак във Великобритания, страхувайки се, че няма да може да се върне повече в родината си.

Сега в Банкок тя ще вкуси за първи път истинската свобода.