Вярвате ли в прераждането?

Въпросът в заглавието е почти реторичен. За мен е очевидно, че болшинството българи, независимо дали го осъзнават, вярват в това. Иначе не мога да си представя, как биха могли единственият си живот, който им е даден, да го поверят в ръцете на не само некомпетентни хора, а на такива, които откровено се подиграват с тях. Като че ли имат още много животи и не е проблем точно в този да ги правят на идиоти. Експериментите, които правихме с живота си, са твърде много за един такъв.

Има много обяснения за търпимостта на българите към житейски несгоди. Едно от тях е свързано с многовековното турско робство и народната „мъдрост”, че „преклонена главица и сабя не я сече”. Но не знам дали това е единственото вярно обяснение, защото то може да обяснява как сме оцелели 5 века, но няма да ни помогне да оцелеем в следващите. А и само да оцелеем ли е житейската ни цел?

Мисля си за сегашния момент и коя е причината да сме най-изостаналата страна в Европа. Същите ли сме, които след Освобождението (преклонена главица ли?) сме успели да стигнем дотам, че да изхранваме половин Европа, а сега  внасяме чесън и боб!? от Китай, картофи от Египет и Полша, домати и други заленчуци от Турция, Македония и т.н.

Има и друго обяснение. И то е свързано с избора на новата столица на третото българско царство. Ако Търновската конституция е била една от най-напредничавите за онова време, не е ли защото е гласувана във Велико Търново? И дали изборът на София за столица не се е оказал фатален за следващото развитие на България. Дали манталитетът на шопа „Я не сакам да съм добре, сакам Вуте да е зле”, не се е оказал отчайващо заразителен за цяла България?

Бих прескочила другото обяснение с избиването на интелигентните, можещи и предприемчиви българи след 9-ти 1944 г. заради това, че е много болезнено. Но нямаше да съм права. Защото българският ген драстично е бил съсипан. Болшинството останали българи са били или с преклонена главица, или с манталитета на шопа. И това е поддържано насила в продължение на 45 години. Не по-малко болезнено е, че след като падна „Стената”, голяма част от можещите, мислещи и знаещи хора, предимно млади, напуснаха страната. Любопитно е, колко са тези от тях, които в изминалите 45 години са били сътрудници на ДС. Те може би най-добре са осъзнавали какво напускат. Но страната ни, така или иначе, отново е обезкръвена откъм интелект.

Ето, обяснения много. Но това не ни помага. Ние сме тук и сега, такива каквито сме. Какво искаме и накъде вървим? И ако пък, това все пак е единственият ни живот, така ли искаме да го изживеем? Като хабим собствената си, а и на цялото общество, енергия да обсъждаме последната глупост, която ни се предлага? А тя вероятно ни се предлага, за да може дишайки пушилката, да не видим накъде вървим?

Не бих могла да изброя всички сътворени от настоящото мнозинство идиотии. То това е и целта, да не можем да се осъзнаем. Но някои от последно време все пак помня.

Ето например, предложението за вдигане на максималната скорост по магистралите ни от 130 на 140 км/час. Един много важен за битието ни въпрос! И по кои магистрали, господа? По тези, които още преди да са пуснати в експлоатация асфалтът пропада? Или по тези, които се експлоатират, но имат ленти с нагънат асфалт? Имало автомобили, които и без друго карали с по-висока скорост. И дай да им дадем да си карат поне законно. Ама те си карат и със 160 км/час. И това ли да се узакони? Ами то има и хора, които крадат? Трябва ли и кражбите да се узаконят? По логиката на настоящите юристи-парламентаристи, това също трябва да стане.

Въобще странно стоят нещата по нашите пътища. Случва ми се да пътувам често по участъка „Боаза” между Брестница и Български извор. Там разбира се, боаз е, има много завои. Евала на строителите на този път. Всеки завой е с постоянна кривина и с прекрасен вираж. Взема се с огромно удоволствие със скорост поне 80 км/час. Да, ама ограничението е 50 км/час. И защо? В същото време, в участъка на магистрала Хемус след тунел „Ечемишка”, който участък сам по себе си е един от най-добрите, близо до отклонението за Правец, има един лек десен завой. Този завой, ако има вираж, то той е обратен, и ако не внимаваш, ще видиш голям зор да се задържиш в лентата си. Е, там ли трябва да се разреши 140 км/час? Преди време се обсъждаше и строежът на магистралата към Кулата. И чух от устата на нашия премиер как Кресненското дефиле било най-трудния в Европа планински участък. Господа, защо не видите какво значи пътно строителство в действително планинска страна като Черна гора? Какво представляват каньоните на реките Морача и Тара! Наскоро минах през по-малко внушителния – този на река Морача. И си спомних преживяванията на съпруга ми, който познавайки Искърския пролом само от стихотворението на Дядо Вазов „Клисурата”, току-що завършил гимназия в Търново, тръгнал с влака да кандидатства в Университета в София. След Мездра, залепил нос на прозореца и чакал да види

                „  о,Балкан – не зная: но творенье нема

                друго,като тая клисура – поема.

                Ред долове тъмни канари гигантски,

                гори, урви стръмни, върхове балкански!”

И така, чакайки, стигнал до гара София с огромно разочарование, че не видял нищо такова. Аз обаче видях това в Черна гора. По-важното е, че пътувах по здрав път без дупки и пропадания. Но още по-впечатляващо за мен беше пътуването през Албания. При отварянето си към света, преди малко повече от 20 години, Албания е имала 700 000 бункера и 17 км. асфалтов път. Бункерите не са разрушени, използват се за различни цели – винарски изби, зърнени складове. По-важното са стотиците километри здрави, без дупки и кръпки пътища. И строящите се магистрали. Защо даже албанците (не искам да ги обидя) да могат да строят пътища, а ние не! Защото може би, ако една фирма тотално се компрометира с качеството на извършената работа, няма как да спечели всички следващи обществени поръчки, а пък тук е точно така!

Добре, нека да оставим пътищата и да погледнем към още един наистина сериозен проблем на настоящето – огромната безработица. Явната, която НСИ отчита е повече от 12 %. За скритата, не знам. Новата приумица на правителството е, с европейски пари да обучава безработните за мениджъри. Почнах да се питам аз ли нещо не съм разбрала, или някой друг си прави гаргара с мен. Известно е, че огромната част от тези безработни са цигани – малограмотни, или съвсем неграмотни. Много се насилвах да разбера (но не можах), как един човек, който не само не знае да работи, но и не иска да работи, ще се научи да организира работата на други.

А проблемът с циганите е един много страшен социален проблем на нашето общество. И изобщо не става въпрос за етническа нетърпимост. Защото познавам циганка, Рени, която работи, като чисти по домовете. На Рени, без всякакво притеснение, мога да оставя ключа си и сама да си свърши работата. Е, малко скъпичко взема, но винаги съм била доволна.

С това искам да кажа, че има работливи цигани, които не просят и не крадат. Но не е така с огромната част от тях. Много от нас са свидетели, а и потърпевши, на циганчета на по 10-12 години, с бебета в ръце, просещи по кръстовищата. Винаги съм се питала какво става със здравето на тези бебета, дишащи по цял ден отровните газове от работещите на кръстовището двигатели на колите. Тези бебета са отровени от газовете, а техните каки и батковци не са на училище (и също отровени). Но те са деца на същата тази България, на която са и нашите. Какво ще стане с тях след пет, десет, петнадесет години? Ще попълнят армията от неграмотни и болни безработни. А съм чувала, че самите цигани са леко притеснени от ниската раждаемост сред българите, защото след няколко години няма да има кой да работи, за да им се плащат социални помощи!

Много хора биха ми казали, че това е много сложен проблем, че се влагат много средства за интегрирането на циганите. Съгласна съм с последното, влагат се много средства, но няма резултат. Такива хора бих ги попитала, „Да сте чували за обществено полезен труд?”. Защо известни личности по света за дребно провинение да могат да бъдат осъдени на такъв, а тук хора, които очевидно не се грижат за децата си, да не могат? Разбесняла се тълпа изпокрала кабели, селскостопанска продукция или нещо друго?  Полицията ги хванала, но ги пуска, защото нищо не може да се направи. Ами може. По бързата процедура се осъждат да изработят и възстановят всички щети. Ама нямало кой да се грижи за семейството им. Има. Държавата ще се погрижи децата да са нахранени и на училище, а пък родителите им с труда си ще възстановят и това. А пък ако някой все пак иска да харчи и европейски пари, да ги похарчи за това, докато тези хора са осъдени на принудителен труд, да бъдат и ограмотени. Така хем ще се понаучат какво е да се трудиш, хем ще излязат и грамотни. А пък и ще се замислят колко деца могат да имат, след като трябва да се грижат с труда си за тях и тяхното образование.

А иначе, нека да са различни от нас, безгрижни, да пеят и да танцуват. Само че след като се погрижат с труда си за децата си. В този смисъл съм с малко противоречиво мнение за премахнатата трудова повинност. Съгласна съм, че не етнос или политическа неблагонадежност може да бъде оправдание за нейното съществуване. Но нарушения на закона могат. И ако по-възрастните си спомнят, много от циганите, служили там, излизаха със занаят в ръцете си. Това лошо ли беше?

Дали мисля, че подобни идеи могат да се реализират. Не, не мисля. Иначе би била спряна хранилката за много организации, паразитиращи върху вечния проблем с „ромската” интеграция. И ако проблемът се премахне, от какво ще живеят те – от обществено полезен труд ли?

Последното обаче, което съвсем ме втрещи, беше предложението на финансовия министър за разселване на агенции и министерства в различни градове на страната. Фактът, че Борисов се забавлява с надпреварата на общини в „усвояването” на агенции и министерства, не ме учудва. За него управлението на страната май все повече прилича на забавление. А ние все повече приличаме на оловни войничета, с които голямото „дете” си играе.

Не знам обаче, какво точно прикрива финансовият министър с поредната си абсурдна идея. Защото никой не чу и дума за финансова обосновка на такова решение. Не, че кое да е негово решение, от самото му встъпване в длъжност, е имало такава обосновка. И в голяма степен именно затова страната неотменно върви надолу. Но и неспециалистите вече знаят, че решение се взема, като се оценят алтернативите. И за всяка от тях има едно нещо, което се казва EMV (expected monetary value – очаквана парична стойност),  независимо какви елементи, включително и социални, алтернативата включва. Т.е. всичко може в крайна сметка да се оцени в пари. И че Дянков не е в състояние да направи такава оценка, за всички е ясно. Доскоро си мислех, че пушилката около това предложение, което, разбира се, няма да се осъществи, скрива нещо и се питах само какво е то. Сега обаче става ясно, че въпросното разселване на агенции и отдели започва да се осъществява. А, забележете, след това ще се прави икономическа обосновка. И ние, като данъкоплатци, ще плащаме нещо, което още не се знае колко е.

Докога доброволно ще сме в ролята на оловни войниичета, с които някой си играе. В този наш единствен даден ни от Бога живот?