ЕК опроверга Ковачева, че не настоява за реформа "из основи" на ВСС

В ситуация на тотално развален телефон изпаднаха в четвъртък София и Брюксел по темата за готвените промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които трябва да регламентират по-прозрачна процедура за избор на Висшия съдебен съвет (ВСС).

 Само два дни, след като Mediapool публикува интервю с правосъдния министър Диана Ковачева, говорителят на комисията Марк Грей категорично опроверга думите й, че в последния евродоклад от февруари не се е настоявало за реформа "из основи" на ВСС.

 "Много внимателно съм чела всички доклади на ЕК и не съм забелязала да искат промени "из основи" на ВСС", заяви във вторник Ковачева по повод предстоящото приемане на промените в ЗСВ на второ четене.

 Въпреки нарастващия натиск от Брюксел и всички авторитетни неправителствени организации у нас, въпросните поправки не включват предложението на съдийския съюз съдебните кадровици да се избират пряко от гилдията на принципа "един човек – един глас", а не както досега – чрез излъчването на делегати.

 "Позицията на Европейската комисия не се е променила. Както подчертаваме пред българските власти от известно време, ние смятаме, че е нужна фундаментална реформа в съдебната система, която започва от Висшия съдебен съвет", заяви категорично Грей в четвъртък, цитиран от БНР след редовния му брифинг.

 Това е поредното недвусмислено напомняне от страна на ЕК към българското правителство, че съдебната реформа не търпи отлагане и началото й трябва да бъде поставено чрез генерална промяна на начина за формиране на ВСС. Въпреки високопарните уверения на премиера Бойко Борисов, че назначава на мястото на вицепрезидента Маргарита Попова човек "харесван в Брюксел", Ковачева засега тотално неглижира препоръките на еврокомисията по отношение на ЗСВ.

 Според евроекспертите прекият вот е възможен още тази есен

 "Според нашите анализи все още е напълно постижимо да се въведе пряк вот на принципа "един човек – един глас" още за предстоящото през тази есен обновяване на Висшия съдебен съвет. Надяваме се това да бъде подходът, който ще изберат българските власти", за пореден път обяви Грей в четвъртък.

 Само през последния месец лично главният секретар на ЕК Катрин Дей изпрати три писма до Ковачева и Борисов, в които настояваше за същото нещо. Марк Грей пък вече за втори път този месец коментира темата по този начин.

 Въпреки това правосъдният министър не показва абсолютно никаква готовност да инициира включването на това предложение към проекта за промяна на ЗСВ, който предстои да бъде гласуван от парламента на второ четене. Дори напротив – Ковачева откровено се опитва да убеди гилдията, че позициите на правителството и ЕК са еднакви.

 "Няма разминаване между позицията на ЕК и нашата позиция, че прекият избор е много добър вариант при условие, че има добър механизъм за провеждането му... Прекият избор е добър вариант, когато е добре обмислен и ние сме го предвидили в закона и той ще бъде факт за по-следващия ВСС (2017 г. - бел. ред.). Ако сега минем директно към пряко гласуване, сегашните правила за изслушване на всички кандидати няма да сработят. Смятам, че изслушването е най-важната част от избора, защото това води до информиран избор", заяви тя преди два дни.

 По неофициална информация на Mediapool от Брюксел думите й меко казано са предизвикали недоумението на еврокомисарите, предвид постоянните им опити да провокират адекватна реакция по темата от страна на родните управляващи. За разлика от приемането на Закона за конфискацията, за което основният мотив на правителството бе именно натиска на ЕК, по въпроса със съдебната реформа се наблюдава странна липса на разбиране.

 Правосъдният министър остана учудена от критиките

 Непосредствено след поредните критики от ЕК, Ковачева свика извънреден брифинг в парламента по време на обсъждането на проекта за изменение на ЗСВ на второ четене от правната комисия.

 От думите й стана ясно, че тя е учудена от изявлението на Марк Грей, тъй като две седмици преди да даде интервюто си пред Mediapool е имала среща с евроексперти в София, на която доводите на правосъдното министерство защо въвеждането на пряк избор до септември е технологично невъзможно били възприети напълно.

 Според Ковачева няма как при даване на възможност всеки магистрат да номинира свой колега за член на ВСС след това съдиите и прокурорите "да стоят по една седмица" на общо събрание и да изслушват евентуалния огромен брой кандидати. Друг мотив за отлагането на прекия вот за 2017 г. е задължението да се обявяват обществени поръчки за изработването на софтуер за електронно гласуване, които ще забавят процеса.

 Тя обаче не успя да обясни защо, след като на експертно ниво Брюксел е приел обяснението от София, на политическо ниво ЕК непрестанно критикува решението на българското правителство. Каза само, че е била информирана от Катрин Дей за изготвен европейски анализ, според който създаването на процедура за пряк избор е възможна още т. г. Ковачева уточни че е поискала този анализ, но до момента той не й е предоставен.

 Междувременно депутатите от правната комисия гласуваха, че пряк избор няма да има на второ четене, а това ще става като един делегат представлява по петима свои колеги на общо делегатско събрание.

 Прие без възражения и предложението на ГЕРБ всеки кандидат-член на ВСС да попълва декларация за имотното си състояние и произхода на средствата, с които е закупено имуществото му. След това своеобразните финансови досиета ще бъдат качвани в интернет.

 В редакцията на законопроекта се предвижда и фундаментална промяна на бъдещата процедура по обезщетяване на граждани пострадали от бавно правораздаване. Досега от правосъдното министерство настояваха обезщетенията до 10 000 да бъдат изплащани от бюджета на Инспектората към ВСС, но депутатите искат във окончателните текстове да се предвиди, че парите ще бъдат превеждани от ведомството.

 Съставът на следващия ВСС, който ще бъде избран тази есен, е от особено значение за гилдията, тъй като той ще избира впоследствие следващите главен прокурор и председател на Върховния касационен съд. Много магистрати се опасяват, че управляващите ще се опитат да установят още по-сериозен контрол над съдебната власт и по тази причина не са склонни да дадат право на глас на всички от системата.