Хилари Клинтън: Русия ще бъде отговорна за евентуална пълномащабна гражданска война в Сирия

Американският държавен секретар Хилари Клинтън заяви вчера, че Русия ще бъде отговорна за евентуална пълномащабна гражданска война в Сирия, ако не промени курса си и не застане на страната на Вашингтон и останалите западни  сили в усилията им да принудят президента Башар ал Асад да се оттегли и да улесни политически преход в страната, пише британският вестник “Индипендънт”.

Коментарите на Клинтън отразяват задълбочаващото се убеждение на водещи американски политически стратези, че да се убеди Владимир Путин да прекрати подкрепата си за Асад е единствената добра възможност за справяне със сирийската криза, отбелязва изданието. Политически спешно е за Барак Обама да намери начин за преодоляване  на кризата, тъй като само пет месеца преди американските избори президентът е обвиняван от републиканците, че бездейства, добавя вестникът. “Индипендънт” цитира американския сенатор Джон Маккейн, който заяви при визитата си вчера в Малайзия, че отказът на САЩ да демонстрират лидерство и да помогнат на сирийския народ е смущаващ и отново препоръча да се въоръжи сирийската опозиция.

Някои дипломати се надяват, че ако не може да бъде постигнат напредък с Русия по време на визитите на Путин в Берлин и Париж днес, това може да стане на срещата на върха на Г-20 по-късно този месец в Мексико. Засега обаче Москва, която на два пъти наложи вето на резолюциите на ООН за Сирия, изглежда решена да продължи да се противопоставя на външна намеса, отбелязва “Индипендънт”.

“Европа мълчи за Сирия” , пише вестник “Вашингтон пост”.  Настойчиви призиви от Европа миналата година доведоха до военна интервенция на НАТО в Либия. Тези пламенни гласове мълчат днес за Сирия, пише изданието. Франция и Германия се очаква да призоват руския президент Владимир Путин да се съгласи на по-строги мерки срещу Сирия, когато той посети Париж и Берлин днес, но на фона на икономическата криза и политическите вълнения в Европа малцина очакват нейните лидери да наклонят световното мнение в полза на мащабна военна интервенция, сочи американското издание.

Вместо това европейските лидери, които някога накараха предпазливата администрация на Обама да предприеме действия, сега са далеч по-склонни да се придържат към правилата по отношение на Сирия, тъй като изразходват енергията си в защита на крехката си валута. Това оставя разпокъсната сирийска опозиция без западен партньор, който да желае да изиграе важна роля и да помогне за отстраняването от власт на президента Башар ал Асад, дори докато той затяга желязната си тактика, за да потуши недоволството, констатира “Вашингтон пост”.

Изданието цитира Томас Валасек, директор на отдела за външна политика и отбрана в Центъра за Европейска реформа в Лондон, според когото атмосферата в Европа се е променила фундаментално. “Да, ние бяхме в икономическа криза през 2011 г., когато се случи намесата в Либия, но тогава все още имаше чувство, че кризата е управляема. Европа имаше увереност, която днес й липсва”, посочи той.

“Ню Йорк таймс” пише, че Руската православна църква се е обявила против намеса в Сирия. Ясно е, че руското правителство е категорично против външна намеса в Сирия, която е негов дългогодишен партньор и последен негов съюзник в Близкия изток.  По-малко е известна обаче позицията на църквата, която се опасява, че християнските малцинства, много от тях православни, ще бъдат пометени от вълната на ислямския фундаментализъм, отприщена от Арабската пролет.  Християнското малцинство в Сирия - около 10 процента от населението, се колебае дали да се присъедини към сунитската опозиция срещу Асад, тъй като се опасява, че може да бъде избито от същите хора, когато го свалят от власт.

В предупреждението, което отправи руският патриарх Кирил, се припомня за преследванията на болшевиките и за “труповете на осквернени църкви” - все още пресен спомен в съзнанието на руснаците. Не може да се каже, че позицията на църквата ръководируската политика, но тя е един от факторите, които пречат за компромис със Запада, особено в момент на вътрешнополитическа несигурност за Кремъл, отбелязва “Ню Йорк таймс”.