Мубарак падна от власт, Асад се е вкопчил за нея, бъдещето на Египет и на Сирия е неясно

Няма нищо по-лошо от журналист на грешното място и в грешното време. Точно това ми се случи вчера в Кайро, където отидох да отразявам съдебния процес срещу Хосни Мубарак, идвайки от Ливан, където току що бяха загинали 15 души, а Башар ал Асад цъфна на телевизионния ми екран, за да увери, че армията му не е отговорна за клането в Хула преди седмица. И заяви, че това е най-тежката криза след края на колониализма. Е, това може да си го повторите.

    Не мога да кажа, че съм много доволен. Ахмед Шафик, приближен и верен на Мубарак, има подкрепата на християните копти, а Асад - на сирийските християни. Християните подкрепят диктаторите. Няма логика, нали?

    В събота диктаторът на Египет бе осъден на доживотен затвор. В неделя диктаторът на Сирия поведе борба за живота си. И каза - предупреди, заплаши - че неговата война може да обхване и други страни. Всички ние знаем какво означава това. Бъдещето на ливанския град Триполи е под въпрос. Неотдавна моя приятелка ливанка ми каза, че се страхува за страната си, ако над Асад надвисне опасност. Сега знам какво означава това.

    Настъпиха тежки времена за Арабската "пролет" или пробуждане. Йемен преживява трудни времена - правителството съдейства на САЩ за нападенията с безпилотни самолети срещу бойци на Ал Каида. В Египет има американци, които искат да подкрепят Шафик. Но редакторите във вестник "Ал Ахрам" са свободни да напишат, че първата реакция на говорителя на Шафик след президентските избори бе: "Революцията приключи". И могат да напишат, че управлението на Шафик "ще бъде много по-свиреп вариант на полицейска държава, отколкото през втората половина от трийсетгодишното властване на Мубарак". Вестникът напомни за "безбройните саможертви на млади мъже и жени с надеждата че всички в Египет, и онези, които участваха в революцията, и онези, които й симпатизираха, и онези, които бяха против нея, ще имат по-добър живот, а насилието няма да бъде норма". Мигар можех да прочета подобно нещо при Мубарак?

    А възможно ли е да прочета нещо подобно в Ливан? Дали Ливан се отнася сериозно към свободата? А Йемен? Факт е, че арабите се пробуждат - затова предпочитам арабското "пробуждане" пред арабската "пролет". Според мен и Сирия "се пробужда". Президентът Асад каза вчера, че сигурността на страната му е "червената линия" и намекна - само намекна, забележете - че войната в Сирия (използва именно думата война) може да обхване съседна държава (разбирайте Ливан). Затова изпитвам тревоги за Ливан и за алауитите в Ливан, които подкрепят Асад, но заслужават нещо по-добро.

    Наред с това съм наясно, че воините на Шафик, онези във Вашингтон, които искат Шафик да възстанови някогашните отношения на Египет с Израел, онези, които всъщност искат да възстановят диктатурата на Мубарак, да върнат старата парадигма (Мубарак равно на "стабилност" срещу отдавнашния страх от Мюсюлманските братя), ще се опитат да раздухат страховете на християните и да стреснат Запада със страховития "мюсюлмански фундаментализъм". Те със сигурност отново ще надигнат глави, също като Асад. И тъй като републиканците се прицелват в Обама, мигар няма да покажат каква обич изпитват към последния министър-председател на Мубарак?

    Възможно е обаче следващият президент на Египет да е Мохамед Морси, брат-мюсюлманин, който ще трябва да докаже, че мюсюлманско правителство е способно да управлява икономиката и да обуздае корупцията (може и да не успее да го докаже), също както мюсюлманското правителство на Алжир трябваше да получи такава възможност през 1991 г. Не съм сигурен.

     Но да се върнем в Ливан. Там печатът е свободен. Свободни са и хората. Ливан се отърва от Сирия през 1995 г. (макар и с цената на живота на бивш премиер). Ливан може да гледа отвъд границата в Сирия и да сравнява, за да оцени колко е демократичен и свободен. И - кой би се осмелил да го каже - горката Сирия. Тя не заслужава страданията и кланетата, които преживява. Нейният президент твърди, че международни заговори громят страната му. Ако вземем предвид, че Саудитска Арабия и Катар се стремят да помагат на съпротивата, той може би е прав. Със сигурност в Сирия влизат оръжия от Ливан.

    И така, от Кайро има лошо предзнаменование. Шафик може да спечели изборите, въпреки че съдебният процес срещу Мубарак е знак за обратното. Асад може да се провали - но аз се страхувам от гражданската война, за която говори Кофи Анан. А Ливан ще оцелее. Може би трябва утре да се върна там. /БТА/

    /КЛ/