РОМАНТИКАТА НА ЕДИН ПУТИНИСТ, ИЛИ РУСКИ ЕЗИК ЗА БУДАЛИ

Ако слушате господин Швидкой, пратеник на Путинската имперска експанзия в България, ще чуете колко големи са успехите за изучаване на руски език. «200,000 души – казва той – и се увеличават».

За такъв като господин Швидкой българите имат подходяща поговорка: на стар краставичар краставици продава. Ако погледнем по-внимателно цифрата 200,000 ще видим, че тя отразява не друго, а носталгията на завеяните русофилски романтици, техните дечурлига и партийни еничари, които, като прочетат етикетите на бутилка водка, надуват перки колко добре знаят руски език. Нещо от сорта на Румен Петков, Бойко Борисов и Гоце Първанов.

В тая цифра, разбира се, влизат и огромното котило наплодени като с лопата да ги ринеш старовремски учителки по руски език от времето на Тодор  Живков и Пушкинския идеал на техните комсомолски sexcapades. Останали без работа след провала на руския комунизъм, те мечтаят за езикова реставрация в духа на Гоце Първановия и Станишевия  поток от трудно смилаема руска културна помия със сюрреалистична смес от червеноармейски фуражки, матрьошки и Кобзонски звукоподобни сценични изпълнения, водещи въображението към подземията на Лубянка.

Хипнотизирани от безмерно по-висшата ориенталска кухня на България и нейния библейски етнически конгломерат, тристате хиляди руснаци, пребиваващи в България, се усещат обсадени и естествено търсят спасение за децата си и себе си в курсовете по руски език. Те са под огромен натиск да се справят със сложни гръко-турски (тоест български) понятия като «саздърма, гювеч, бюрек, кебап, чеверме, тутманик, халва, пилаф, малеби, шербет, кадаиф, петмез, патладжан, туршия, суджук, шкембе, трахана, юфка, мусака, кюфтета, далак, кавърма, баклава... И за да не досаждаме с повече баналности от репертоара на българскитте вкусови рецептори,  да завършим с «пълнени агнешки шерденчета по шуменски».

Тая вкусова и езикова обсада е изправена фронтално срещу руската  сланина, нарезана тънко и подредена надиплено, която минава за  деликатес  и в най-луксозните руски хотели в Москва. В България обаче тя е доста презрителен признак и се свързва преди всичко с бъчвоподобните  фигури на съпругите на съветското Политбюро, които то старателно криеше като султански ханъми. Естествено е, както виждате, руснакът в България да се чувства обсаден и да търси опора, па дори и в Сталинския окупационен паметник, цопнат в центъра на София, недалече от паметника на друг руски окупатор, като за нагледност за преимствеността в руската империя.

Негово Имперско ,С,кародие господин Швидкой обаче идва с явно тревожен речник и пред русофилската си аудитория заявява, че бившите български имперски поданици се «озъртат» прекалено много към Европа и трябва да зарежат прагматиката и да се обърнат към старата «романтика» с Русия. Така е: ако българите не бяха прагматични, те и досега щяха да преживяват на руска сланина с кисели краставички.

Не е известно откъде той взима статистиката си за броя на изучаващите руски език българи, но дори и със свещ да търсите, няма да намерите колко българи учат в Москва. Няма да намерите и колко са готови да лапнат въдицата като стипендианти на русофилските организации да учат в Русия. Ако не друго, така поне бихме узнали колко са будалите в България. А след като узнаем, трябва да направим и една друга малка статистика и да видим колко от децата на самите български русофили учат в Москва. Така ще узнаем не само колко са будалите, но и как лъжат българите за общо ползване.