Обама - социалист? Голям смях, но някои продължават да го твърдят

Когато кампанията за преизбирането на президента Барак Обама оповести новия си лозунг, някои консервативни критици побързаха да се нахвърлят.

“Напред” е дума, която отдавна се свързва с радикалната левица в Европа, настояха те. Според тях избирането й е потвърдило мнението им, че Обама в една или друга степен е социалист - твърдение, което се появи по-рано по време на кампанията през 2008 г. и оттогава продължава да присъства, като подхранва жизнена индустрия от стикери за коли и книги.

“Новият лозунг на Обама има отдавнашни връзки с марксизма и социализма”, гласеше заглавие в консервативния вестник “Вашингтон пост”. Руската имигрантка Светлана Кунин заяви в статия за вестник “Инвесторс бизнес дейли”, че Обама се стреми да доближи Америка до “пълна намеса на държавата в живота на хората”.

Това съвсем не е ново явление - използването на думата “социалист” като политически епитет в САЩ започва още във времето преди Гражданската война, когато вестникарският редактор Хорас Грийли, привърженик на премахването на робството, беше заклеймен като социалист от някои противници, подкрепящи робството. През 20 век много елементи от предприетия от президента Франклин Рузвелт Нов курс - поредица от икономически програми в отговор на Голямата депресия - бяха осъдени като социалистически, включително държавната пенсионна система за възрастни хора “Соушъл секюрити”. Същото беше с държавната програма за здравно осигуряване на американци над 65-годишна възраст “Медикеър”, когато тя беше създадена през 60-те години на 20 век.

Но за много историци и политолози - а и за истинските социалисти - настоятелното твърдение, че Обама е социалист, е лишено от основание.

Той до голяма степен е смятан за прагматик в основното течение на Демократическата партия, който с голям успех набира средства от заможни капиталисти от Уолстрийт. Дори някои от най-изявените му критици признават, че неговото правителство не се стреми към една от класическите форми на социализма - държавен контрол върху средствата за производство в страната.

Политологът от щатския университет на Аризона Терънс Бол каза, че думата “социалист” се утвърждава като обида срещу Обама, защото думата “либерал” е изгубила ударната си стойност”.

“Омръзва ми Обама и демократите да бъдат наричани социалисти. Ако говориш с някой истински социалист, той много, много бързо отрича да има нещо общо с тях”, заяви Бол, който пише за идеологиите.

В днешно време истинските социалисти са сравнителна рядкост в САЩ - трима клонящи към социализма кандидат-президенти получиха общо около 21 000 гласа през 2008 г. А сегашните социалистически лидери не споделят възгледа на крайната десница, че Обама им е другар.

“Това е пълна безсмислица”, каза секретарят на Социалистическата партия на САЩ Грег Пейсън. Според него здравната реформа на Обама “е всичко друго, но не и социалистическа. Тя облагодетелства организациите със стопанска цел.”

Докато надпреварата за кандидат-президентската номинация на републиканците през 2012 г. още не беше решена, трима от водещите кандидати - Рик Пери, Нют Гингрич и Мишел Бакман - описваха Обама като социалист. Мит Ромни, който в крайна сметка победи, отказа да стигне толкова далеч.

“Не използвам думата “социалист” или поне не засега. Но наистина съм съгласен, че подходът на президента е тромаво държавен, силно държавен и не работи”, каза Ромни в интервю за Си Ен Ен миналата година.

В един от републиканските дебати Ромни заяви, че Обама “черпи политическото си вдъхновение от Европа, от социалдемократите в Европа”.

Радиоводещият Ръш Лимбо беше един от няколкото консерватори, които укориха Ромни за нежеланието му да нарече откровено Обама социалист.

“Знаете ли, все забравям, че не можем да наречем Обама социалист поради факта, че е чернокож. Това ми се беше изплъзнало от ума, защото като погледна Обама, не виждам чернокож. Виждам социалист. Виждам марксист”, каза Лимбо в едно свое шоу.

Консервативни автори пишат множество книги, в които се опитват да покажат Обама като социалист. Една от най-амбициозните като проучване беше “Главен радикал” (“Radical in Chief”) на старши сътрудника в консервативния изследователски Център за етика и обществена политика във Вашингтон Стенли Кърц. Ровейки се в годините на Обама като студент и общностен организатор, Кърц твърди, че Обама е част от клика “скрити социалисти”.

“В дългосрочна перспектива плановете на Обама целят да впримчат страната в нов социализъм, скрит социализъм, който действа зад маската на традиционно чувство за честна игра, мек, но гибелен социализъм, подобен на този, който сега задушава икономиките на Европа”, пише Кърц.

В голяма част от днешния свят социализмът не притежава спорните оттенъци, с които се характеризира в Америка.

Новият френски президент Франсоа Оланд е социалист, а по-голямата част от Западна Европа следва политики в социалистически стил, водени от различни управляващи партии.

Канада, която прилича на САЩ в толкова много отношения, има всеобща здравна система, а главната й опозиционна сила - Новата демократическа партия - е подкрепяна от профсъюзите и има социалистически корени.

Според професора от университета Ръджърс Норман Марковиц, който преподава история на социализма и комунизма, корените на социализма в Америка могат да бъдат проследени до пристигането на германски имигранти през 50-те години на 19 век.

Социалистическата партия на Америка се разрасна значително в началото на 20 век под ръководството на профсъюзния организатор Юджийн В. Дебс, като от нея бяха избрани конгресмен и десетки кметове. Дебс се кандидатира за президент пет пъти, като получи над 913 000 гласа през 1920 г. - най-голямото постижение на партията. (По това време Дебс беше в затвора по обвинения, че е призовавал за съпротива срещу военния набор през Първата световна война.)

Подкрепата за партията намаля през 20-те години на 20 век.  След Втората световна война подетият от сенатор Джоузеф Маккарти кръстоносен поход срещу комунизма и по-широките напрежения на Студената война изтикаха организирания социализъм в САЩ към политическата периферия. Появи се понятието “пълзящ социализъм”, използвано от консерваторите, за да очернят различни политически предложения и инициативи, предвиждащи роля на държавата.

След края на Студената война намаля и употребата на думата “социалист” като политическа обида. Марковиц смята, че възраждането й напоследък е пряко свързано с враждебността към Обама, споделяна от определена част от американците.

“Става въпрос за този истеричен изблик на злословия, целящ да докаже, че президентът не е американец, че е таен мюсюлманин, че политиките, които са щели да приемат предишни републикански правителства, са част от социалистически, комунистически заговор”, каза Марковиц.

Множеството определения за социализъм отчасти принуждават някои консерватори да се борят със семантиката, когато търсят подходящи термини за идеологията на Обама.

“Президентът е инстинктивен колективист. Дълбоко съм убеден, че той иска да превърне нашата пазарна икономика в контролирана от държавата икономика - не много далеч от социализма в европейски стил”, каза бившият държавен секретар на Охайо Кен Блекуел, който сега е консервативен коментатор.

Блогърът и автор на статии във вестник “Вашингтон пост” Езра Клайн засегна наскоро въпроса в публикация, озаглавена “Барак Обама: най-лошият социалист на всички времена”.

Клайн се позова на данни, показващи, че държавният сектор на икономиката се е свил през последните три години.

“Ако президентът Обама наистина е социалист, тогава той не е много добър социалист”, писа Клайн