Българските медии като активно мероприятие

България е на последно място по медийна свобода в ЕС – и на 80-то място в света – като тази ситуация е дотолкова тревожна, че заема ключово място в дневния ред на европейския комисар по телекомуникациите и медиите Нели Крус – стана ясно от нейно изявление, направено по време на публичното изслушване за свободата на медиите, организирано в Европейския парламент от Алианса на либералнодемократическите партии.

“Защитата на основните ценности като медийната свобода в България и в другите държави-членки на ЕС не е даденост - трябва да се борим за нея всеки ден” – заяви тя. И добави, че е чела за смъртни заплахи срещу журналисти в България, и че “заплахата с насилие никога не е приемлива част от демократичния дебат". Оливие Базил, генерален директор на "Репортери без граници", допълни картинката с изявлението, че “ако в София е останала някаква свобода на словото, то в провинцията тя напълно липсва”.

Нека не прозвучи прекалено мрачно, но ми се струва, че и двамата бъркат. И грешката им се състои не в критичната оценка за българската медийна среда (тя впрочем е твърде мека), а в това, че изобщо говорят за медии.

Медии в България няма (с едно-две едва кретащи изключения). Медиите са убога кръстоска между PR-агенции, манифактури за национално видиотяване, дараци за генерално промиване на мозъци, индустрия за доставка на зрелища за народа. А – да не забравим и още една тяхна характеристика – те са и патерица на властта. На всяка власт, доколкото тя разполага с перспективни властови ресурси.

Тъй наречените медии нямат за цел да информират – което е основната характеристика, позволяваща да бъдат определени като такива. Те преформатират реалността – при което идиотски подробности от пейзажа или сълзливо натрапени лични драми се оказват основните събития на деня, а реалните такива биват изтикани в периферията или направо подминавани. Ефектът е не само и просто деформирана картина – ефектът е паралелен свят, в който обитаващите тази територия си мислят, че живеят.

Те нямат за цел да защитават ценности, да изграждат ценностни парадигми и модели за гражданско мислене и поведение. Имат обаче за цел да разграждат същите – доколкото изобщо е останало нещо от тях.

Една от основните функции на нормалната медия примерно е да поддържа ясно осезаема границата между добро и зло. Българските медии систематично заличават тази именно граница – и изграждат модела на “успешния” човек като събирателен образ на тези, за които тази граница не чини пет пари – мутри, миски, шоумени и светски празноглавци.

Те нямат грижа за сечивото, с което си служат – а именно българския език. Тъкмо обратното – по вестникарските страници и в безбройните шоу-продукции езикът е подложен на невероятни, понякога абсурдни издевателства. Вземете някой “нормален” български вестник – примерно високотиражния “Телеграф”, прочетете само заглавията му и си помислете: кой в България говори така? Мутрите говорят така – и провинциалната паплач, която им подражава. Ценностите, които формират това говорене, се състоят от следния лайф-стайл коктейл: поркане-шмъркане-чукане-ходене в “Син Сити”. И по възможност – да се направи далаверата, да се гепят едни кинти без много зор. Толкоз.

Има ли някой интерес от формирането на подобна убога житейска философия? Има. Интерес имат всички, които преживяват на гърба на извратения български преход към демокрация. Които са се докопали до своите позиции чрез механизмите на подмяната, в хода на изграждането на фасадната наша демокрация. Докато този мироглед и тези модели на обществено поведение са доминиращи, в България гражданско общество няма да има. И няма да има кой да им поиска сметка.

И не мислете, че това е просто удобно за тях активно мероприятие. Не, не е. Това всъщност е техния мироглед – насаждайки го чрез медиите, те го увековечават. Правят другите като себе си.

Тъй че не в свободата на словото е проблемът на българските медии, а в техните функции. Те са активно мероприятие, планирано от същите архитекти, които изготвиха проекта на криминалния преход, чрез който да се гарантира преминаването на политическата власт в икономическа такава. Както гангстерските групировки, култивирани от ДС; както девалвацията на политическото, терзано от какви ли не екзотични “спасители” и прочее идиоти; както съзнателно корумпираната и абсолютно блокирала съдебна система; както мафиотизираните служби за сигурност – и прочее, и тъй нататък.