Николай ФлоровУикилийкс помага, но в кошара не вкарва! Това е най-простата забележка за иначе чудесния материал на Атанас Чобанов под заглавие «Геймс Оверлик».
На нас външният свят гледа като на политически задрямала, инфантилна (тоест непорасла) нация, обществено недоносче, преждевременно натикано в Европейския съюз. И това не е тайна за никого.
Не е тайна също, че такова политическо недоносче или инфантил е и българската опозиция. За цели два мандата тя позволи на едно бившо ченге като Гоце Първанов, при това надарен с удивителна умствена недостатъчност, да се гаври с политическия живот на страната и не си мръдна пръста да му противодейства! И макар че една огромна част от населението видимо имаше нужда от радикални промени, тая мижава опозиция не намери дори и един човек, достоен да поведе. Тази опозиция беше сведена до ялови словоблудци, едва ли не доволни от статуквото, когато в ръцете на отявлени комунистически конюнктуристи страната се превръщаше в руски доминион. Но тя се превръщаше и на идеален и изгоден терен за техния престъпен авангард, чрез който те осигуряваха своето политическо надмощие.
Всички много добре знаят, че нито Бойко Борисов, нито Гоце Първанов, Румен Петков, Любен Гоцев, Борис Велчев или която и да е друга мракобесническа фигура от недалечното комунистическо минало днес не е нищо повече, освен политически мошеник, на който никой още не е потърсил никаква сметка. Като подчинени на върховенството на една комунистическа партия над самата държава, нито един от тия хора не познава понятието «национално достойнство».
На тоя фон днес те се опитват да разиграват ролята си на достойни политици, предизвиквайки само насмешки и отровен хумор. Пълната морална деградация на миналото, което ги е оформило, ги прави на истински политически червейчета, но на тях не им пука. Те понесоха и сериозни политически удари и кипяща омраза от много страни, но само омраза не е достатъчна. Както самият Бойко Борисов ни показва, те са жилави и гъвкави по всички правила на Тодор Живковата школа.
Кой мислещ човек не гледа на Бойко Борисов като на тиква? Всички знаят, че това е полуграмотен човек, издигнат по партийната стълбица и замесен в далаверите й, въпреки антипартийното му позьорство, и докопал властта върху прилива на остра индивидуална недостатъчност на нацията. Но докато за нас той и всички останали организъмчета от комунистическото ни минало са тикви или болезнени циреи и всички в тоя свят се чудят как понасяме, никой няма да направи нищо за нас, ако ние самите не направим.
Един премиер с престъпническо минало, или един президент с престъпническо минало, са не само премиер и президент – те са и портрет на нацията. И ако на някой не му харесва заради такива хора да бъде приписван към престъпническото съсловие, той трябва да излезе напред и да го заяви, тоест да им го каже в очите и да се разграничи. Когато казвам «разграничи» искам да кажа разграничение от комунистическото минало, към което сегашния политически елит на България принадлежи. С други думи, антикомунизмът трябва да покаже зъбките си, защото тия хора не са нищо друго, освен комунисти.
Какво очаквате от посланика на САЩ В София (или от който и да е друг посланик на САЩ в София)? Същото, което ще получите от госпожа Меркел, господин Камерън, Оланд, Брюксел или който и да е друг – ще ви потупат по рамото, но никой няма да ви поведе като бавачка за ръчичка по правилния път. Европа не е детска градина!
Господин Уорлик , бъдете уверени, пише и ще пише докладите си отговорно и с чувство за дълг. Така той ще пише и за българския премиер с тъмно минало и надуто като балон его на пълно парвеню, но той ще пише докладите си за Америка, която обича, а не Америка, от която иска на всяка цена да избяга.
Това е «матриала», с който господин Уорлик е разполагал за времето на своето пребиваване в България. Ако имаше друг, той щеше да пише и за него, но няма. А и не е негова работа да го избира. Такъв му е късмета, ако на българите им се иска да ги управляват комунисти. Глас народен, глас божи!
Вземете последните новини.png)
