Още за нескончаемото балуване

Нина Иванова

Най-сетне тази година изведнъж завъзклицавахме колко гротескни форми са придобили абитуриентските балове. Протестите са съсредоточени главно около роклите на девойките и пиянствата на младежите, но това, знаем, е само малка част от вакханалията, наречена „абитуриентски бал“, а и прицелът ни е неточен: възмутени сме от самите абитуриенти, а възмутителни са не те, а ние – техните родители. Може да се възрази, че абитуриентите са пълнолетни хора и носят цялата отговорност за своите действия – пред законите и обществото. Не е съвсем така обаче – те са пълнолетни, наистина, но кой е спонсорът на тези вакханалии, кой е техният продуцент? Така че е крайно време да се разберем какво правим и къде не абитуриентите, а самите ние отдавна и с ускорение сме прехвърлили всякаква мярка.

Нека да резюмирам какво се случва през месец май с дванайсетокласниците и с техните родители и роднини (до девето коляно).

Някъде в първата десетдневка е последният учебен ден на зрелостниците – всъщност неучебен както за тях, така и за другите ученици в техните училища. Всички се щурат неориентирано из коридорите, които ехтят от трогателни прощални естрадни песни. Освен един провален учебен ден други поражения от това празненство няма (освен че същата вечер сигурно поне половината от скромно елегантните дванайсетокласници се напиват).

Матурите минават безшумно (макар че и там сигурно се случва по някое и друго разпускане) и ето че идва същинският бал. Шлейфове, пера, тюлове и ламета. Коафюри и макиаж. Изкуствени гърди, устни, коси, мигли и нокти (рога и копита). Злато, брилянти и варак. Балони, кетъринг и пърхащи роднини. Лимузини, яхти, булдозери и катафалки. Кавалкади, клаксони и задръствания. Пияни младежи с костюми като че на батковците им и полуголи или практически голи девойки със съвършени или недотам съвършени телесни дадености и килнати прически. И над всичко – фалцетният крясък от 1 до 12, ура-а-а-а-а...

Случващото се през този ден е еднотипно: първо родителите на абитуриента организират прием, който обикновено се провежда в ресторант. Поканени са всички роднини, приятели и близки познати. Зрелостникът, облечен в предабитуриентски тоалет, е удавен в умиление и скромно приема щедрите подаръци. Скоро обаче родата остава да се весели сама, а абитуриентът надява балното съоръжение и снабден с още един чифт дрехи (за чалга-дискотеката след ресторанта) сяда в лимузината и отпътува да дере гърло по сокаци и булеварди.

Значи – ако абитуриентът е момиче, дотук вече имаме 4 рокли, като поне една от тях (на стойност, варираща от 500 до, да речем, 2500 лева) бива носена само 6 часа и през следващите 60 години ще виси в гардероба.

После някои неуморни абитуриенти си правят „втора вечер“, всъщност сигурно около десета, с още един комплект мигли, лещи, дантели и прочие. След това може да дойде ред и на екскурзията, която поглъща още немалко емоции, време, пари и обогатяване на гардероба. И около месец след началото на празненствата, в средата на юни (със скромно одеяние, без фльонги и пайети, без въздушна тревога и рев в ушите на гражданството), незабележимо за широката общественост се получава дипломата за завършено средно образование.

За какво обаче е това нескончаемо балуване? Защото – детето е завършило гимназия! Какво постижение! Детето после ще завърши университет, ще ходи по специализации, ще защити докторат (а няколко от днешните деца ще станат и академици), но нито едно тържество никога в живота няма да наподоби, и слава богу, скандалното му балуване, защото – е завършило гимназия!

И само като се замислим колко пари, време и ходене по молове и мъки ни е струвал този безкраен празник. Не е лесно да бъдат измерени времето и шопинг-патилата, но парите може да се преброят и по мои груби сметки минималната изхарчена сума за „Вакханалия '2012“ възлиза на епичните 100 милиона лева – толкова пари е пръснало народонаселението, за да отпразнуват неговите 65 хиляди деца знаменателното събитие, че – са завършили гимназия! Доста заможно народонаселение очевидно.

Всъщност само едни хора наистина имат основания да изпадат в еуфория от това, че хиляди тийнейджъри всяка година пируват до възбог, защото завършват средното си образование, и това не са самите тийнейджъри, нито техните поне един милион близки – това са ресторантьори, хотелиери, моделиери, стилисти и пластични хирурзи. Този празник е техен, те трябва да шестват победоносно и да крещят: 1 (хиляда), 2 (хиляди), 3 (хиляди) ... 12 (хиляди), ур-р-р-ра-а-а-а-а!, защото при тях се вливат пари, които не ми е лесно да изчисля. Да речем, че за всеки абитуриент (дрехи + аксесоари + прическа + куверти + фотограф и т.н.) са похарчени 1000 лева (което е една изключително скромна сума); да речем, че не всяко семейство организира тържество в ресторант (и похарчва само 100 лева за домашно тържество); да речем, че не всички роднини купуват подаръци за по 100 лева (а могат да дадат само по 50); да речем, че не всички деца ходят на екскурзия в чужбина (а само една десета от тях); да речем, че нито едно дете не си е пожелало подарък във вид на силиконов израстък, а и изобщо е отказало да му бъде правен тържествен родителски подарък. При тези нереално минималистични сметки сумата, изхарчена за 65 000 младежи, възлиза на около 80 милиона лева. Да припомня, че тук става въпрос само за парите, които биват похарчени за същинския абитуриентски бал, т.е. за едно събитие, което трае максимум 16 часа – от 4 часа следобед във великия ден до 8 часа сутринта на другия ден. А като добавим сумите за всички съпътстващи събития, тоалети, чалготеки... Като добавим и съвсем новата мода класните ръководители да организират нещо като коктейл между семейното тържество тип „войнишко изпращане“ и вечерното дефиле тип „награди Оскар“, или по-скоро „Пайнер“...

И така, кое налага моето безценно съкровище да се весели еженощно, вместо да седне да почете още малко за изпити, а и да има още малко време пак да помисли къде и какво иска да прави със себе си през следващите поне три-четири години, ако не и „цял живот“? Кое налага да каня цялата рода и всички познати, за да честваме шумно простия факт, че моето безценно съкровище завършва едно в повечето случаи „непоследно“ образование? Кое налага да наемам линкълни, файтони и багери? Кое налага да вземам заеми, за да натруфя моето безценно съкровище със свръхскъпа рокля за еднократна употреба?

И като си зададем всички тези и подобни въпроси, по-добре да не се възмущаваме от глезотиите и простащините на тийнейджърите, а просто рязко да престанем да субсидираме глезотии и простащини. Това е толкова лесно.

Е, в действителност е малко по-трудно – защото трябва да зададем и нов модел, да знаем какво бихме субсидирали. А ние знаем ли?

Ето едно предложение, което не е революционно, но просто елиминира събитието „абитуриентски бал“. Не мислите ли, че е хубаво празненствата да се ограничат в едно тържествено изпращане на 23 май в училището, след което всеки клас просто да отиде някъде на екскурзия (на хижа, на море или в някой прочут град)? Така учениците ще се сбогуват с училището и с учителите си, а после пък ще бъдат наистина прощално заедно, след като „пет години всичко са делили“? С което ознаменуването на събитието да приключи.

Имам и едно добавъчно предложение – и то е съществено: тъй като средната сума, изхарчена за абитуриент, по мои впечатления сега е не по-малко от 1500 лева, струва ми се, че една малка част от тези пари може да бъде пренасочена и на празненството за сбогуване със своето училище дванайсетокласниците биха могли да направят дарение – в рамките на родителските възможности. Така, ако всеки от например 100-те дванайсетокласници дари средно 200 лева на своето училище, то това училище ще може през лятото да направи някой ремонт, да обогати библиотеката си или изобщо да свърши нещо полезно с тези пари, а ние пък няма да препускаме главоломно по наши и световни магазини и няма да превръщаме в посмешища хубавите си деца.

В крайна сметка да направиш дарение на своето училище, когато се сбогуваш с него, е жест доста по-уместен, отколкото да честваш раздялата чрез някой имплант или чрез еротично бельо, маскирано като бална рокля.

Нали все пак е добре реакциите да бъдат адекватни на ситуацията, която ги предизвиква – иначе са не кичозни и просташки, те са направо налудни.