ПОГЛЕД НАЗАД КЪМ ТРИТЕ БУКВИ

 Има един вид ракообразни, обитаващи празни черупки от морски охлюви. Когато гледаш отвън, сякаш нищо не се е променило - прилича на същински охлюв. Вътре, обаче, има съвсем друго животно.

Все се сещам за това, колчем стане дума за днешното състояние на СДС. Трите букви са огромна празна черупка на някогашен благороден организъм, обитавана от същество, нямащо много общо с първоначалния обитател. Или още едно сравнение: величествена, но запусната сграда, в която са се настанили случайни хора, представящи се за нейни законни наследници и собственици.

Нека припомним как се стигна до тук.

СДС, за разлика от другите политически формации, започнали демократизацията  на Източна Европа, беше щастливо изключение. Десетилетие след падането на комунизма той продължи да съществува като водеща политическа сила, докато неговите посестрими в другите източноевропейски страни се бяха разпаднали или отстъпили място на нови партии. Най-вероятно това се дължеше на обстоятелството, че СДС беше движение, обединяващо разнородни членове, което позволяваше на хора с най-различни политически виждания да се отъждествяват с него. За едно такова движение превръщането му в партия със строго ограничено място в политическия спектър може да се окаже фатално. Точно това се случи със СДС през 1997 г.

Натискът за превръщане на СДС в партия, подхранван от хора, желаещи преразпределение на властта в него, съществуваше от преди това. Доводът беше, че избирателите гласуват за трите букви, а не за стоящите зад тях разнородни политически образувания и ако тези образувания се явят самостоятелно на избори, всички те общо няма да спечелят и една десета от това, което получава СДС. Това беше точно така, но то е само припомняне на известната истина, че в политическата аритметика две и две не винаги прави четири. В действителност, СДС действаше на политическата сцена като партия, но структурата му позволяваше всеки да си хареса по нещо от него – зелените да го изберат заради зелената му съставка, християните – заради християндемократическата, социалдемократите – за социалдемократическата и т.н.

Превръщането му в партия се случи в най-неподходящият за това момент – когато беше ясно, че Съюзът ще спечели предстоящите избори, и то с голяма мнозинство. Най-доброто време за основаване на партия е времето, когато е видно, че тя ще бъде в опозиция. Тогава в нея ще влязат предимно идеалисти. А най-лошото – когато й предстои да вземе властта. Тогава идеалистите и почтените хора ще бъдат изблъскани от много по-чевръстите кариеристи и хора с пари, бързащи да ги превърнат във власт.

Така стана и през 1997 г. Тогава ръководството на СДС се напълни с лица, за които никой не беше чувал преди, а много от старите изпитани водачи бяха изтикани в страни. Цели местни структури на организацията биваха превземани от бивши крупиета и бармани, натрупали пари по съмнителен начин, които просто довеждаха по няколко стотин подставени лица на учредителното събрание и се самоизбираха за местни лидери. Старите съставящи Съюза организации бяха практически отстранени и на многообразието му бе сложен край.

Резултатите не закъсняха. Самият Иван Костов се хвана за главата и беше принуден да смени почти цялото си правителство след две години управление. Но не успя да смени ръководството на партията. То фактически го бламира и се самопреизбра на конгреса през 1999 г.

Следващата криза в партията се случи, когато тя загуби изборите през 2001 г. Водено от желание да покаже европейско поведение, тогавашното ръководство на партията подаде оставка. Това обективно беше грешка. За председателка беше избрана политически безличната, както се оказа в последствие, Надежда Михайлова. Големите клиенти напуснаха партията, привлечени от новите управляващи. СДС постепенно се превърна в партия на дребния клиентелизъм и съответно ръководството му се пое от дребни политически фигури, които идваха и си отиваха, без някой да запомни имената им.

Това са двете главни вътрешни причини за кризата в СДС - превръщането му от широко представено движение в партия с пирамидален строеж и „търсенето на нови лица” след загубата на изборите през 2001 г. Но тази криза можеше и да не прерасне в катастрофа, ако не беше разцеплението по-късно.

То беше резултат от обезличаването на партията, обвързването й със съмнителни фигури и от ред безпринципни решения на ръководството.  Активната и мислеща част от привържениците й се разбунтува. И тогава, и сега това разцепление може да се оцени като грешка. Когато една политическа сила се раздели на две, тя в същност се дели на три. Една част от привържениците й остават в старата половина, друга част отива в новата, а трета си отива в къщи. Както казахме, в политическата аритметика нещата са различни. Силите на активното реформаторско течение в СДС трябваше да се насочат към смяна на ръководството и промяна на курса на партията, а не към създаване на нова партия. За съжаление, успя да се наложи мнението, че новата партия е по-доброто решение.

Резултатът от разцеплението за СДС беше, че той остана да съществува по волята на най-пасивната част от неговите избиратели – тези, които гласуват по рефлекс за трите букви.

Всяка политическа сила е функция на своите избиратели. Днес ръководството на СДС се състои предимно от хора с изключително тесен политически кръгозор. Техните политически амбиции се простират най-много до някое топло местенце в общинската администрация. Малцината сериозни политици в него са нещо като бели врани.

Затова   не е изненадващо политическото самоубийство, което ръководството на СДС извърши с напускането на Синята коалиция. Това е израз на кризата на представителната демокрация у нас и ще има сериозни последствия както за партията СДС, така и за цялата българска десница.