БОЙКО И БЕЗРАБОТНИТЕ/кандидатско есе за д-р х.к. по журналистика/

Заглавието е оксиморон, но за неповторимия Бойко Б. това са на подходящите стилистични средства. Оставям хиперболите, синекдохите и олицетворенията за верните Нему медии. Засега не съм срещал образа на генерала наш само в тоалетна чиния, така че производителите на фаянс са на ход, ако се сетят да кандидатстват с проектче за европари;  Слабаков пък ще драсне малко писоарни стихчета и ето ти щастие, почти на промоция... Останалото е мълчание – понеже само то ни е останало.

 Както е известно безработните са некадърници, рече и отсече пак премиерът, в характерния му стил право куме в очи./ За сравнение: като Митьо Очите, който обичал да избива с юмрук очите на жертвите/.  За съжаление е до болка прав. Ние безработните българи сме си точно такива, в контраст с работещия бат Бойко. Затова не заслужаваме да ядем – нито пържолка, нито дюнерче, те са за верните му кучета. Който не работи – не трябва да яде. Любимият лаф на Тато, в чийто архетипна кожа се намъква днес Бойко Б.  Което го прави обаче някак повторим, т.е. вторичен. Но дежа вю. Нов златен век се задава.

Но да не издребняваме, още повече пред нас са блеснали полята, прорязани от магистрали. Над тях трепка маранята, а отзад  прозира образ – Бойко Кралевити. Дали ще е облак черен или  билборд огромен? /Метафора бре, това имах предвид –ама тъй е, като нещата не се казват директно, като премиера...който, буквално, е гений, хем с харизма.../

И ти ли, брате... си безработен? Що тъй си безработен – та това е друга вселена, нощта е твоят ден, денем дремеш и гледаш тъпо, единствената задача е да се довлечеш да бюрото на труда, където в задушевна обстановка сред другите отхвърлени некадърници, да разгледате мълчаливо ежедневната сводка за свободните работни места: кухненски работник -2, параджия – 1, продавач на сергия -3, камериерки на половин щат -3, управител на тоалетна – 1, и т.н./.  Ако сте от упрваляващата партия – можете да кандидатствате с проект за безвъзмездно финансиране за започване на малък бизнес. Бигбизнесът вече е разпределен – между можещите, знаещите и кадърните елитни супермени. Като Бойко Б.

То пък като работиш, че една заплата ти дават – измъморва някой в тълпата. Но пък затова пък заплатата е твърда и замразена, така че си сигурен, че поне за хляб ще има. Не бойте се, деца.

После на тая база ще получите и пенсии – мизерни, но пък сигурни. От друга страна – ето има все пак ръст на заплащането на труда – министрите и безбонусната администрация си вдигат заплатите. В многолюдния парламент -  и там не спят. Понеже било криза и много работели, а и управлявали милиарди. Нашите, общи милиарди. Които бат Бойко разпределя на бащиния. Само да ревне някой -  и ето ти някой лев. За най-закъсалите – цели 325лв.

Но думата ни е за спортсмена Бойко Б. Квото направи Бойко – все е хубаво. Най-вече като заменя кон за кокошка. Нека и тя да е щастлива. Нека не залязва образът му – начертан от бяло море до дунав, над асфалтовите полета. Вечер вампири в бяла премяна чалгии пеят за Него, дорде осъмнат сред механите...

Но стана твърде, твърде нечовешко... и  литературно. А пречупеният гръбнак на литературата е политически. Взривопасно!

Ех,  ще стигнем ли някой ден до оная класика, дето се казва: „Тиранът падна!”...