КАКАФОНИЯТА НА БОЙКОВИЗМА

Преди да ви дам представа как звучи Бойковата какафония, ще ви дам само три лесно разбираеми дефиниции за какафония:

1. Грубо несъгласуване на звуци, дисонанс; смес от ревове, кикот и писъци;

2. Бъзсмислена смес от звуци – нещо като тежък трафик по пладне;

3. Често използване  на грубо и трудно за разбиране разногласие.

Ние нерядко сме слушали от устата на нашия устат премиер  за неговата стара любов към Русия – нещо от сорта «не се гаси туй, що не гасне». Мине не мине, и си се изпразни.

Като ехо зад него и Цецка Цачева ни вади на показ хармоничната си, даже генетична любов към Русия. Така че тук какафония няма, но има хармония и любов.

Някои казват, че Бойко се е научил да си пробутва политиката като започне с артилерийска подготовка, тоест иска му се да пробута на Русия сделка за АЕЦ и започва отдалече. Демек: «думам ти дъще – сещай се снахо!». В това няма нищо лошо, ако не беше какафонията с неговите министри, или например с новия президент, който се напъва да  ни убеждава, че България не е троянски кон на Русия.

Дянков: «Вече не козируваме на Русия»!

Трайчо Трайков: «Уволниха ме, защото се опънах на Русия»!

Младенов: «В България има хора, които лобират за руските интереси и НЯМА ПРИЧИНА ДА СЕ СМЯТА, че министерските постове се определят от някой извън правителството»!

«Няма причина да се смята...», или «Причина няма да се смята...», или «Да се смята няма причина...»

Ами ние никога не сме мислили, че има причина, господин министър! Защо така не ни вярвате? Дали защото няма голяма разлика между Бойко Борисов и, да речем,  Румен Петков («Ние винаги ще сме верни на Русия, а пък другите да си е..т  майката!»)?

Цитати от близкото минало:

«Бойко Борисов играе мач с руския топмафиот Константин Циганов»,

«Бойко Борисов целува ръка на руския патриарх»

«Московският кмет Лужков, чест гост в България, рисуван недвусмислено като «министър на организираната престъпност», е добър приятел на Бойко Борисов».

До тук българският премиер изглежда не по-различно от придворния шут на Брюксел. Според американската разузнавателна агенция «Стратфор» в документ, озаглавен «Антируска България? Не се надявайте много!» Бойко Борисов се опитва да спечели контрола върху енергийните проекти на своите предшественици. Нищо чудно на него да му се иска «големия шлем».Той едва ли е толкова тъп да мисли, че  Брюксел и Вашингтон немеят пред неговите «сложни» игрички, но очевидно от време на време някой от тях му прави забележка като член на НАТО да не се увлича прекалено много.

Когато говори за Русия българинът или псува хамалски, или се влачи по корем пред нея, като например умственото недоносче  Гоце Първанов. Ако погледнем по-внимателно ще видим, че влаченето по корем пред Русия се дължи преди всичко на комунистически умствени недоносчета. И за да не бъда голословен трябва да попитам един елементарен въпрос: за каква точно Русия става въпрос – за някаква химера или за Русия на Путин, която арестува и обискира хората преди още да са направили престъпление?

От горните три Бойкови технократчета едно вече беше изритано, макар че премиерът е заложил тежко на тях да компенсират интелектуалната му недостатъчност. Политическото му късогледство не му позволява да види днешна Русия като страна на полицейщината, а като страна за пробутване на домати и сирене. И макар че руснакът не разбира и бъкел от сирене, камо ли от домати, той е готов да се влачи по корем  и да сипе комплименти, сякаш че от там ще му се изсипе манна небесна.

В Русия днес се връща една особено отвратителна смес между кагебизъм и царизъм, тоест смес между символите на царизма и методите на кагебизма: пребъркват жилището ти не за друго, а защото си белязан; пращат те в затвора не за друго, а защото не си политически съгласен, дори и да си милиардер като Ходорковски; журналисти изчезват от лицето на земята, защото не свързват свободата на словото с путинизма. Колко тъп идиот може да си, за да декларираш публично «генетичната» си любов към новата руска царщина?

Както бързо гласува  закон срещу изследванията за шистов газ, така бързо българският парламент можеше да заяви, че застава на страната на човешките права в Русия, срещу едноличната власт на Цар Путин Първи. Също така външният министър би могъл да даде протестна нота срещу путинската полицейщина – един жест, с който България би показала позициите си в международния живот и ценностите, които защитава. За съжаление, балкански двуличници от сорта на Гоце Първанов и Бойко Борисов не могат да променят с нищо печалния образ на България в европейската общност, казано по-точно не защото не могат, а защото не са способни генетично, умствено и политически. По думите на анализатора на частното ЦРУ «Стратфор» Марко Папич, публикувани и в «Биволъ»:

«Този проблем (отказването от руските енергийни проекти) ще бъде решен точно по същия начин, както всеки сериозен ход на Борисов. Московският кмет Юрий Лужков (уволнен от президента Дмитрий Медведев през 2010), шеф на московската мафия, който изглежда е добър приятел на Борисов, сяда с Първанов и му казва, че руската организирана престъпност ще подпали София, ако Първанов оплеска работата».

Тоест, казано от един мафиот на друг. Остава само българските лапни-шарани да си представят какво значи това. Не е толкова трудно.