Президентът Плевнелиев наложи вето на Закона за горите

Президентът Росен Плевнелиев наложи в събота вето  на Закона за горите, станал повод за тридневни протести в София и блокирането на Орлов мост от правозащитниците. Ветото се налага върху целия закон с безпрецедентно остри критики от страна на държавния глава.

Плевнелиев упреква правителството и парламентарната група на ГЕРБ, че са приели закона в условията на дефицит на диалог с обществото. Той споделя виждането на протестиращите, че има и основателни съмнения за противоконституционност на разпоредбите. Държавният глава настоява за цялостно преосмисляне на направените промени и постигане на разбирателство по национални въпроси като зимния туризъм и опазването на природата. Веднага след налагането на ветото земеделският министър Мирослав Найденов даде да се разбере, че правителството повече няма да се занимава с този закон и всичко остава в ръцете на депутатите.

Действията на Плевнелиев се различават от тези по спорните промени в Закона за съдебната власт, на които наложи частично вето, което бе на практика продиктувано от премиера Бойко Борисов. Преди ден министър-председателят обяви, че ще забави обнародването на Закона за горите, но не настоя за налагане на вето и върху този скандален закон.

Законът за горите бе приет от ГЕРБ, въпреки протестите на екоорганизациите и парламентарната опозиция. След втория ден на протестите земеделският министър призна, че промените са лобистки и целят улесняването на инвеститорите при изграждането на ски писти. Върнатият законопроект постановяваше, че ски писти ще могат да се строят след търг, а на компаниите им се спестяват значителни държавни такси за смяна  на предназначението на терените, които са заложени в сега действащото законодателство.

Ветото на държавния глава бе наложено под заплахата от четвърти пореден ден на протести и ново блокиране на Орлов мост от природозащитниците. Плевнелиев бе многократно призоваван от тях да върне закона. Във Фейсбук бе формирана нова организация за протести, а близо 4000 души бяха заявили участие.

Непоправими последици върху природата

Според държавния глава ”законът създава основателни съмнения за несъответствие с основните начала на Конституцията и правата на гражданите, за противоречие с правото на ЕС и за небалансирани решения, които ще ни изправят пред непоправими последици за околната среда”. Той допълва, че опазването на природата и горските ресурси не е само национална цел, а и общоевропейска.

В мотивите към връщането на Закона за горите Плевнелиев заявява, че е за правила, които да създават благоприятна и предвидима среда за икономическо развитие и водят до изграждане на модерна инфраструктура.

”Трябва да се осигури потенциал на планинските райони да се развиват наравно с другите. Туризмът, и в частност зимният туризъм, е една от малкото възможности за хората от тези райони да имат препитание и да остават по родните си места. Българската природа дава уникалния шанс на страната ни да се превърне в център на ски-туризма в региона, който не бива да се пропилява”, казва президентът.

В същото време обаче подчертава, че тези цели не бива да бъдат постигани с нарушаване на конституционното задължение на властите да осигуряват здравословна и благоприятна околна среда за българите.

”Реакцията на българските граждани срещу част от разпоредбите на приетия закон показва, че в българското общество не е постигнато съгласие относно правилата за ползването, стопанисването и упражняване на правото на собственост върху земеделски земи и гори”, се казва във ветото.

Дефицит на диалог

Според президента протестите са оправдани заради дефицита на диалог, при който протече приемането на закона.

”Налагането на едностранни решения няма да кумулира доверие, нито да доведе до целените със закона резултати. Без активното участие на гражданското общество не е оправдано да се приемат правила, които засягат дългосрочно националните богатства на Република България”, заявява държавният глава.

В мотивите на ветото се изразява и надеждата, че новото обсъждане на закона ще се осъществи в условията на активен диалог между държавните органи, органите на местното самоуправление, гражданското общество и бизнеса.

Правителството вдига ръце от закона

”Получихме си наказанието за този опит да направим това добро. Причината за тази поправка не е Цеко Минев, а тези общини, които можеха в това да видят алтернатива за развитие, за просперитет. Заради пасивността, заявявам и от името на правителството – ние с този закон повече няма да се занимаваме”, коментира Найденов веднага след налагането на президентското вето. Той изрази обидата си от липсата на реакция от страна на кметовете, които са настоявали за тези промени.

”Три дни протестират, а ние не чухме ответна реакция. Да правят с този закон депутатите, каквото пожелаят. Щом смятат стария режим за по-добър, да го върнат, ако измислят нещо по-добро, да го измислят”, каза Найденов.

Министърът обясни, че е имал дълъг разговор с премиера.

”Нашите мотиви бяха ясни. Искахме - с тази промяна да дадем възможност за развитие на малките общини, за алтернатива на заетост в тези общини, за възможност на младото поколение за по-достъпни съоръжения за зимен спорт. Останахме неразбрани от една част от обществото. Другата част обаче са питали какво прави по региони властта, за да насърчи инвестициите. След такава реакция, няма как да не се съобразим. Нека депутатите да решат кое е най-правилно”, коментира Найденов.