Писма от Москва - 1

 

 

Уф-ф... Дори не зная какво ти е интересно и какво да ти разкажа от оня хаос политически събития, които стават у нас и които самите ние трудно разбираме докрай. Това тук е калейдоскоп на мнения, дори каша от мнения и пророчества.

Из историята: след поредната рокада между Путин и Медведев нещо в руската душа, безкрайно страхлива и пасивна, все пак се скъса. Народът започна да се възмущава и беше някак дълбоко оскърбен. После властта вместо да се държи предпазливо, умно и деликатно, просто не успя да се спре в потока на измамата и всевъзможните гадории. Това приличаше на ситуацията, при която от тенджерата се излива супа или млякото прекипва – огънят вече е изключен, а от тенджерата все още нещо се лее. И тази странна енергия, която по инерция все се изливаше, беше енергия на злото. Просто се случи някакво препълване на злото.

На срещата с „народа“, която предаваха по всички ТВ канали, Путин нарече всички несъгласни „бандарлоги“, получаващи заплата от САЩ, а себе си представи като питона Каа – герои от „Маугли“ на Киплинг и едноименния анимационен филм, който помним наизуст още от детството си. Помним и това, че бандарлогите са глупави маймуни, които питонът Каа е хипнотизирал и изял. И президентът с шеговита, иронична гримаса произнесе пред цялата страна точен цитат от Киплинг: „Елате по-близо до мен, бандарлоги...“. Ние, вярно, точно като ония нещастни бандарлоги, онемяхме. Скоро обаче дойдохме на себе си и не поискахме да отидем да му се поклоним, понеже не искахме това нищожно джудже, взело се за огромен питон, да ни изяде.

След това се състояха изборите за Държавна Дума, а после и изборите за президент; първите бяха невъобразими, а вторите – направо чудовищни по своите фалшификации. Бедният Елцин! По негово време всички негодуваха поради нищожните фалшификации в рамките на 2–3 процента и гордо заявяваха, че да се подменят резултатите повече от 5–7 процента е просто технически невъзможно. Дойдоха обаче нови времена. Сега не е важно колко души са гласували – прагът за участие е вече премахнат. Сега не може да гласуваш против всички – такава възможност вече е отстранена от бюлетините. Сега вече нищо не струва да се добавят 15, 20, дори 30 процента. Много региони гласуваха за партията на властта „Единна Русия“ и за Путин с резултат 85 процента, а някои стигнаха и до 100-те процента. За тия резултати председателят на избирателната комисия Чуров вместо да го дадат на съд за нарушаване на закона за изборите или поне да го уволнят, го наградиха с орден „За заслуги пред Отечеството“... Това беше поредната плюнка по наш адрес.

След това в управлението на милицията в Казан умря човек, когото всички милиционери заедно изнасилили с бутилка от шампанско... Стана скандал само защото този нещастен човек умря. И се оказа, че това не е единичен случай, а е много популярен начин за водене на разпити в нашата страна. И какво стана след това? Мисля, че вече си се досетил: министърът на вътрешните работи също беше награден с орден „За заслуги пред Отечеството“...

После пък пред цялата страна се опозори нашата Православна църква и главата й патриарх Кирил. Този „безсребърник“ носи на ръката си скъп часовник за 30 000 долара. Когато му обърнаха внимание на това, той каза, че всичко това е лъжа и провокация. А после не можа да измисли нищо по-добро от това да нареди часовника с помощта на фотошопа да бъде изтрит от снимките, поместени на сайта на Патриаршията. Ние обаче знаем, че злото не може да бъде скрито. Изтриха часовника от ръката на патриарха, но ... на блестящата, полирана повърхност на бюрото му остана неговото ясно отражение. Цялата страна си умря от смях.

Уви, смяхме се не задълго. Скоро след това пратиха в затвора една група авангардни момичета, изпяли в Храма на Христа Спасител молитвата „Богородице, Путин изгони“. Те са задържани вече няколко месеца и на тях, както изглежда, искат да им дадат по 7 години затвор. Немислимо. В най-лошия случай те биха могли да бъдат осъдени на 15 дни за хулиганство, а ще ги осъдят на 7 години. И за всички е ясно, че тия 7 години ще им дадат тъкмо за съдържанието на песента. Ако те бяха пяли за слава на Путин, то можеха да им дадат дори и орден.

И ето, в определен момент количеството на възмущението прерасна в качество. Разбира се, през всичките години имаше опозиционни, протестни акции. Те обаче бяха камерни акции на упорити фанатици, политици, странни и смели хора... Твърде често това бяха и не съвсем умни хора, понеже само глупавите могат да протестират срещу путинската система и режим. А сега народът изведнъж се надигна. За Путин това, естествено, е безсмислен бунт на бандерлогите, а за нас е изригване на гражданското самосъзнание... Започнаха масови митинги и демонстрации, стигащи до 100 хиляди души в началото, непосредствено след изборите. Искаха нови избори и нова власт. Разбира се, всичко това беше безсмислено, но не можеше повече да се мълчи. Нашата опозиция е съвсем глупава, а също или страхлива, или, което е по-лошо и страшно, ляворадикална и националистическа. На първите митинги ходеха основно ония, които участваха още в антикомунистическите движения от 1991 г., а също – и комунистите, и националистите, и секс-малцинствата, и излъганите от финансовите пирамиди, и ... Всичко това приличаше на някакво водно примирие от същия „Маугли“ на Киплинг. Нямаше нищо общо между тези хора, освен враждебността им към Путин и властта.   

След това мощно се надигна младежта – предимно ляворадикалната, но също така студентите, докторантите и пр. После започнаха да организират всевъзможни улични протестни акции. Така например стояха във верига по протежението на цялото Садовое колцо и размахваха бели лентички, които бяха избрани за символ на честните, чисти избори. Или пък организираха флашмобове, с тълпи отиваха да се разхождат на Червения площад с бели лентички по дрехите. И знаеш ли как се изплашиха от нас? Сигурно дори не можеш и да си го представиш. Те, няма да повярваш, затвориха, заключиха от всички страни Червения площад... Престанаха да пускат на централния площад на страната дори и туристите. Всички обаче разбираха, че дълго не може да продължава така. Всички започнаха да се изморяват от безсмислието и пълната липса на резултат.

Допреди десетина дни изглеждаше, че цялото протестно движение тръгна да спада, да затихва, понеже всичко е проиграно и нищо, абсолютно нищо не стана, нито едно искане не е изпълнено. Демонстрацията на 6 май (в навечерието на инаугурацията на Путин за трети мандат) според логиката на събитията трябваше да покаже краха и непродуктивността на протестното движение. Всички, дори най-активните опозиционери, даже лидерите на опозицията мислеха, че никой няма да дойде. Митингът беше разчетен всичко на всичко за 5 хиляди души. Аз отидох, за да подкрепя с присъствието си гаснещия протест, за да не ме е срам пред историята за поредното поражение, за да изпием до дъно чашата на позора. И – о, чудо! – със същите чувства (преди всичко срам за поражението) на митинга дойдоха не пет хиляди, а 50 хиляди или дори 100 хиляди души. Огромна тълпа. Това беше не първия митинг, но този път всичко беше другояче. Във въздуха миришеше на провокация. Всички предишни санкционирани, разрешени митинги бяха абсолютно спокойни, радостни, бодри и по усещането ни съвсем безопасни. На 6 май не беше така. Властта ни гони както животни на заколение. Над главите ни летеше и страшно ревеше въртолет. Спомних си какво представлява психическата атака. За пръв път бяха преградени всички изходи, т.е. от митинга не можеше да си отидеш, дори ако ти станеше лошо. От отрядите на ОМОН (разшифрова се като „отряд на милицията с особено предназначение“, а в действителност това са наказателни отряди) имаше толкова, сякаш сме затворници в концлагер. Усещането се допълваше от това, че омоновците бяха в пълно снаряжение (бронежилетки, наколенници, железни, блестящи шлемове, стъклени, непробиваеми от куршум щитове). Заради него народът нарича бойците от ОМОН „космонавти“. Полицията пък се разхождаше с кучета-овчарки без намордници; в няколко редици стояха и военни. Най-страшното обаче беше това, че властта, виждайки (най-малкото от въртолета) колко хора идват, специално стесни всички входове. Получи се така нареченото „гърло на бутилка“, задънен чувал. Само по чудо, поради високото интелектуално равнище на демонстрантите, от всичко това не се получи кърваво меле – една нова Ходинка (при коронацията на имп. Николай Втори през 1896 г. на Ходинското поле край Москва от тълпата са премазани 1389 души – Е.Д.). Разстоянието, което по-рано минавахме за 20 минути, този път го извървяхме (пълзяхме под охрана) час и половина. След като завихме на крайбрежната улица, където трябваше да бъде проведен митингът, започнаха сблъсъците с ОМОН. Тълпата се опита да пробие кордона. Някои тръгнаха към ОМОН поради блъсканицата, а други – от ненавист. Естествено, пробивът не сполучи. Това всъщност беше хубаво, понеже зад кордона стояха водни оръдия и истински войскови части. Арестуваха около 500 души. Хващаха всички, които се оказваха наблизо, просто ги изтръгваха от тълпата. Преди в ситуациите на схватка с ОМОН ние незабавно се отдръпвахме, понеже боят с тях съвсем не ме привлича, пък и левите радикали никак не са ми симпатични. На 6 май обаче беше невъзможно да напуснеш, да се окажеш извън конфликта и проблема. Не, ние не се бихме с ОМОН, не бяхме в самия епицентър на схватката, но бяхме съвсем наблизо. Усетихме, когато пуснаха сълзотворния газ, съчувствахме, крещяхме всичко, което мислехме за ОМОН и властта. Общо взето, бяхме група за подкрепа. За мен най-острият и страшен момент беше онова, което се случи след половин час. Тълпата общо взето се разпръсна и ние (петима души приятели) просто си седяхме на бордюра, пушехме и разговаряхме за митинга, като наблюдавахме какво става малко по-натам – ОМОН и младежта. И изведнъж редици омоновци преградиха крайбрежната улица и отрязаха всеки път към отстъпление. Мостът беше съвсем близо, но беше забранено да пропускат митингуващите – такава заповед беше дадена. Не ни арестуваха само поради това, че се свършиха арестантските коли. После пуснаха арестуваните. Гледката към Кремъл, заобиколен от войски и водни оръдия, беше потресаваща. После през целия остатък на деня ОМОН преследваше хора, които на дрехите си имат бели лентички (знак на протеста, че ние, ето, сме за честни, чисти избори) и разбиха няколко кафенета, където след митинга хората отидоха да пият кафе и да си говорят.  

А на следващия ден беше инаугурацията на Путин. Такова нещо Москва никога, дори и в брежневските времена, не беше виждала. Целият център на Москва (в рамките на огромното Садовое колцо) беше очистен от хора – ама НАПЪЛНО! И кортежът на президента пътуваше по абсолютно празната, измряла, освободена от хората столица. После показваха по телевизията Кремълския дворец, в който Путин се кълнеше да защищава нашите права и свободи. И едновременно с това полицията хващаше всички, които се разхождаха с бели лентички – отново арестуваха около 300 души. Народът обаче не искаше да си тръгва от улиците. Хората на групички бродеха по Москва – гонеха ги от един площад, а те се преместваха на друг. И така – все по-натам. След това разгърнаха лагер на Чистопрудния булевард и стоят там досега. Ядрото, активистите нощуват там, а през деня и особено привечер там отиват най-различни хора. И аз ходих и пак ще отида.

А вчера като протест против това, че арестуват мирни хора с бели лентички, група писатели обяви „контролна разходка“ по Москва – един вид среща на писателите с читателите. Аз много се боях, че всички нас просто ще ни унищожат, та нали това беше първото несанкционирано масово шествие. Дойдоха обаче не 2000 души, както мислехме, а около 20 000. Улиците бяха преградени – и ние триумфално преминахме по булевардите.

Не преувеличавам значението на тази малка победа. Сега лидерите-организатори на митинга на 6 май са арестувани, тях могат да си съдят за организиране на безредици. В Държавната Дума тия дни ще се обсъжда закон, според който правилата за провеждане на митинги ще станат много по-строги. Лагерът на „Чистые пруды“ днес през нощта могат да го разрушат. Съвсем неясно е какво ще стане. Както казва „бабата на руската революция“ Валерия Новодворская, Путин сам ще доведе на власт левите радикали, от които, както разбираш, нищо добро не можем да очакваме. Нашата опозиция е много слаба, много амбициозна и повече се кара помежду си, отколкото някой нещо да измисля и да организира. Но друга опозиция ние нямаме. А да търпим Путин не ни останаха повече сили. Ще видим. Виж какво дълго писмо изваях. С това или със следващото писмо ще ти пратя и малко снимки.

Поздрави,

Моника

 

 

Встъпление, публикация и превод: Емил Димитров