Писма от Москва - 3

 

 

Е, какво, приятелю, ние пак преминахме в нова реалност. Разбира се, смешно е да се говори, че „новото“ идва всеки месец отново и отново. Това обаче е истината за нашия живот. Ние се оказахме в Нова Русия, когато Путин и Медведев обявиха, че ще си сменят местата – рокадичка правят. Ние се оказахме в Нова Русия, когато ОМОН жестоко разгони митинга на 6 май и когато вечният Путин се възцари в Кремъл. И ето пак... Защо обаче тази Нова Русия все повече и повече започва да прилича на вече далечното, но все още не забравено старо?

Държавната Дума прие новия закон за митингите, практически правещ тяхното провеждане невъзможно. Те решиха да ни задушат с глоби и затвори. Представи си само: глоба за това, че ще дойде повече народ, отколкото се е планирало... глоба за това, че митингуващите ще стъпкат тревата в градинката, че ще попречат на колите и минувачите. За всичко – глоба или общественополезен труд. Или пък затвор. В новия закон на Нова Русия има даже такава мила точица като глоба за несанкционираното събиране на едно място на голямо количество хора... С други думи, флашмобът е забранен, съвместните разходки по булевардите са извън закона, не може и да седиш с други хора заедно в парка... Явно, че вече също не бива и да се диша – поне не всички заедно и в унисон...

  Народът се смее от отчаяние – та зер то по този закон дори за сватба трябва да се изисква разрешение! Естествено, всички разбират, че законът е приет не срещу футболните запалянковци и не срещу десантчиците, които всяка година на своя празник правят безредици в града. Законът бе приет изключително за това да си седим вкъщи и да се боим и носа си да подадем на улицата.

И ще се боим, къде ще ходим, непременно ще се боим! И как иначе, щом глобите и наказанията в Нова Русия надминават всякакви мислими граници. До 300 000 рубли (10 000 долара!) за обикновен участник в несанкциониран митинг, до милион или милион и половина рубли (няма значение колко точно, така и така никой няма такива пари) за организаторите.

За сравнение и контраст: току-що наказаха с глоба и пуснаха на свобода един бандит, който укрил и унищожил уликите по углавно дело за убийството на 12 души в едно село. Него го наказаха с глоба от всичко на всичко 150 000 рубли – два пъти по-малко, отколкото за участие в неразрешени улични акции. Усетете разликата!

Радостното тук е това, че не само те успешно ни плашат, но и че те самите се изплашиха до смърт от нас. Законът се приемаше с немислима за руската бюрократична машина скорост, понеже за 12 юни беше насрочен новият митинг на опозицията. Беше заповядано законът да бъде приет до 12 юни. И го приеха. 

И тук обаче не мина без смешни моменти. В Съвета на Федерацията, където трябваше да утвърдят приетият от Думата закон, само двама сенатори се обявиха срещу неговото приемане. Само двама! И двамата сенатори са жени. Ще се сетиш ли защо са били против? Никога няма да се досетиш! Единствено защото синът на едната и дъщерята на другата са активисти на протестното движение... Сред народа този ден сега наричат Ден за защита на децата. Съгласи се, че е направо трогателно.

Смешното май свърши с това. Ясно е, че с приемането на заплашителния закон искаха да провалят митинга на 12 юни. Не е трудно да си представи човек как някоя майка се е хвърлила в краката на сина си и плаче: „Скъпи, не ходи на митинг, аз едва-едва събрах пари за учението ти...“ Или как жената кори мъжа си: „Не ходи на митинг, мръсник, трябва да купим палто на щерката...“ Или как мъжът ругае жена си: „Аз тук хвърча на три работи, а ти цялата ми заплата профука по митинги...“ И кой ще осъди в подобна ситуация ония, които биха се изплашили да отидат?

Стана обаче обратното. Не се изплашиха. По-точно, изплашиха се, но се постараха да преодолеят лепкавия страх. Това, че все едно хората ще излязат по улиците на 12 юни, стана ясно тутакси след подписването на закона от Путин. И тогава властта нанесе още един подъл удар – ден преди митинга, на 11 юни, в жилищата на практически всички лидери на протестното движение бяха направени обиски, уж във връзка с безредиците с месечна давност. Иззеха компютри, дискове, пари... Но най-подло беше това, че на всички активисти им беше заповядано да се явят в следствието за даване на показания точно час преди началото на акцията (ако не се явиш – затвор; естествено, тях ги задържаха там чак до вечерта). Тоест митингът беше фактически обезглавен. Но, о чудо, въпреки очакванията на властите, не беше провален. И страшният закон, и обиските, заплашващи с арест, обратно, изведоха на улиците дори онези, които по-рано не участваха в подобни мероприятия. Всички ние излязохме просто от чувство на протест, от нежелание да бъдем „бандарлоги“, страхливи мишлета.    

За самия митинг почти няма какво да се напише. Маса народ. Вървяхме в тясна колона по булевардите – и в дъжд, и в слънце. Не успях да видя нито краят на шествието, нито неговото начало: течеше бурна и весела човешка река. Имаше, впрочем, отделна колона от дейци на науката и просветата. Това е нещо ново. По наши оценки, дойдоха около 100 000 протестиращи. Естествено, по официалните телевизионни канали предадоха подготвената от по-рано лъжа за това, че е имало не повече от 15 000 маргинали. Вече на нищо не се учудваме.   

Какво ще стане по-нататък? Де да знаех... Както преди, всеки ден някого „завинтват“. След това мнозина ги пускат, но броят политзатворници расте постоянно. Възможно е да затворят и някои от тези, у които правиха обиски. Ще почакаме. Най-вероятно ще бъде трудно да се организира подобна масова акция. В най-добрият случай това може да стане през есента. Ще се готвим.

Нашата малка протестна общност в интернет се нарича така: „Ние бяхме на Болотная* и ще дойдем пак!“ Този лозунг бе измислен отдавна, но сега той звучи особено актуално: ние наистина непременно пак ще дойдем.

 

* Става дума за Болотная площадь – един от московските площади, на който бяха организирани няколко протестни акции, след което името му стана символ на протеста.

 

 

Встъпление, публикация и превод: Емил Димитров