АЕЦ „Белене” вампиряса

Уви, за сетен път се уверяваме, че нищо в нашата нещастна родина не е последно. Не беше далече времето, когато скромно отбелязахме края на илюзията АЕЦ „Белене”, като със свещи и книжни фенери я изпратихме в небитието. Така поне си мислехме. Надеждата ни беше, че след като правителство и парламент в синхрон анонсираха отказа ни и от тази част от големия шлем, тя остава в мрачното минало.

Но като че ли в България не всичко е като в останалия свят. Спомняме си един вътрешен министър, който с багер кръстосваше родината и колчем ровнеше, изравяше трупове. Но трупът не е нещо безобидно. Доказаха ни го нашите археолози, които за отрицателно време ни натресоха славата на родина на вампирите. Нали не си правите илюзията, скъпи сънародници, че всички потенциални вампири са сполучливо неутрализирани с ритуалното пронизване с желязното острие?

Фактите са други. Погребаната АЕЦ „Белене” прави отчаяни опити да се надигне от недрата на глупостта. И понеже централа не може да възкръсне, тя го прави чрез една котерия от провалили се политици и бизнесмени. Чрез тях тя буквално вампиряса. И е готова да се впие в снагата ни и да засмуче поредната си кървава дажба. А вещите по проблема ни учат, че на вампира всичко човешко му е чуждо. За това той подмамва своите жертви с някаква подписка за референдум, с който да узаконят правото си да смучат. Няма по-голяма гавра от тази, да подлъжеш жертвата сама да си сложи въжето.

Нека си припомним кои са тези, които реанимират крайдунавското чудовище. На първо място трябва да посочим дългият инкасатор, известен още като Румен Овчаров. Оня същият, който беше изкарал пропуск за кучето си, та и то да се шири в правителствените сараи. Ексминистърът, който в изблик на изгарящ го отвътре патриотизъм искаше да нарече един тунел на името на дъщеря си. Експертът, който счупи глупомера с твърдението си, че отказвайки се от АЕЦ „Белене” губим печелба ни повече, ни по-малко от 200 млрд. евро. Чутовен юнак, за когото проблеми няма, освен този с буквата „в”, в резултат на което „във” мутира в „фъф”.

На второ място бихме сложили една личност, която е популярна в нашето общество с двойнственото си отношение към фонтаните. Тази личност е поливалентна. Чувства се еднакво уютно и като кмет, и като министър, и като фен на мотоциклетите, и като какво ли не още. Пардон, той е и фен на якия казашки запой и любовта му към Родината минава през любовта му към Русия. Едва ли е необходимо да споменаваме името му.

Още един ексминистър обгрижва усилено нашия новопоявил се вампир. Оня, който говореше за булки от мъжки пол. И който сътвори гръмовната глупост, че  отказът ни от Белене давал зелена улица на Турция да развива своята енергетика. Естествено в това описание безпогрешно разпознаваме варненския Петър Димитров. От доста време той олицетворява максимата, че никога не е късно да станеш за резил.

На четвърто място бихме поставили въздесъщия Гоце. Обладан от слободията на безотговорността той броди като апостол същи из многострадалното ни отечество, но не като апостол на свободата, а апостол на робията. На робията, защото най-прекият път към нея е шумно обявения от него голям шлем, но руския преводач поради непознаването на играта бридж го преведе като голям член, като по този начин възрадва руската душа.

Не можем да пропуснем още един екзалтиран атомопоклонник. Та може ли в тази почетна редица да не се нареди и наш Сергей. Пардон, това „наш” е май доста пресилено. Като кръв е на цели 50%. Като месторождение е обаче си е 100% украинец. Значи украинобългарин. Това не му пречи в дисертацията си да изследва не българските, не украинските, а червеноармейските военни униформи. Така избива комплексите си от това, че за разлика от своите връстници не е помирисвал казарма. Та този господин реализира подтекста, заложен във фамилията му и стана шеф от раз. И то не какъвто и да е шеф, а шеф на цялата държава. Е, нали изтъкнахме по-горе, че сме особен сорт държава. Само мазохисти биха допуснали да сложат на върха на обществената пирамида човек, който започва от този връх, а до къде ще стигне – един господ знае.

И да не забравяме подполието. Там, под полата на матушка Русия се подвизава една личност, която е лъжовна по рождение. Защото по рождение носи името Богомил. А в господа не вярва, така, че не може да му бъде мил. Най-вероятно е от онези еретици, които се наричат богомили. Но богоугодното му име не е пречка да пълни гушата си до пръсване. Та Богомил Манчев е христоматиен пример на забогатялото парвеню, което е забравило къде се намира, и си въобразява, че личното му място на трапезата е гарантирано до сетния му ден.

Бихме могли да продължим този списък, но файда от това няма да има. Как да упоменаваме името на оня инженер по двигатели с вътрешно горене, който сега командва в АЕЦ „Козлодуй”, и със заемането на тази длъжност разби нашите представи за начина, по който се прави кариера? Има и още, и още. Само дето търпението ни се изчерпа. За това ги съветваме да не злоупотребяват с него.