Призракът на Кире Либерало

Един призрак броди из България – призракът на Кире Либерало. Всеки път, щом се долови макар и далечен лъх на избори, публичното пространство шупва като нужник, в който някой шегаджия е хвърлил бучка мая.

Всеки, който се е отъркал о властта и се е добирал някак до осветения от прожектори кръг на медийното внимание, запретва ръкави и почва да прави партия – или респективно гражданско движение, щото подир ГЕРБ е някак по-перспективно и по-модерно. Появяват се разни чутовни фигури, от които неудържимо смърди на нафталин – и които сме мислили за отдавна прибрани в мавзолея на българската политика. Публичното пространство се изпълва с политически призраци, които обаче много приличат на прилепи – пърхат с крилца и безгласно писукат: „Вижте ни! Вижте ни! Ние пак сме тук...“

И цялото това призрачно сборище иска не друго, а да „оправи“  нашето бъдеще. За осемстотин дни или в още по-съкратени, стахановски срокове.

Общият знаменател на всички тези герои на нашето време – от Жорж Ганчев до Меглена Кунева – е амнезията. Те са изличили своите дотогавашни политически идентичности и не помнят кои са били. Политическата им биография е tabula rasa. Това тройна коалиция, това НДСВ, това бизнес-партии, подкрепяли Жан Виденов... Няма такова нещо! Сега те са десни, те са граждани, те са модерно и либерално мислещи, те ненавиждат досегашния политически модел и спешно ще го заменят с едно изцяло разумно, отворено и непременно граждански ангажирано управление.

И преминават, дефилират покрай арената, разчиствана още отсега за изборната битка подир повече от година. Събират няколкото минутки слава с обявяването на поредната нова партия, чиято единствено функция е да разводни още повече политическото пространство – и да обезсърчи, а и да демотивира избирателите.

Разбира се, сега всички обявяват, че ще спечелят изборите, или поне ще участват в управлението, че ни гарантират такива и такива решения и такива и такива приоритети. А после... После ще видим. Спонсори ще се намерят.

И действително се намират. Най-вече същите, които спонсорираха всички активни мероприятия на многострадалния български преход.

Ето ви ги прочее и последните двама юнаци. Николай Цонев, бивш военен министър от кабинета на Сергий Станишев, оглавява партията „Нова алтернатива“. Щели да се занимават с бизнес и „патриотичен либерализъм“. Обявявали се за модерна икономика и качествено управление в полза на хората; бил им омръзнал досегашния политически театър.

Да е играл самият Николай Цонев някаква епизодична роля във въпросния театър? Да е сключвало военното министерство някакви твърде неизгодни сделки по време на тройната коалиция? С посредничеството на един близък на Гоце оръжеен приятел? Да има нещо общо новия партиен лидер с едни договори за военни кораби и хеликоптери?

Твърдо нье. Благодарение на непоклатимата честност и неопровержимата логика на българския съд, Николай Цонев може да възкликне като добрия войник Швейк: „Аз съм невинен, бе хора!“ И фактът, че е бил оправдан, е не само доказателство, че не е „абсолютен престъпник“ – както твърдеше един и досега действащ прокурор, но и нещо като трамплин за бъдещата му кариера. Прочее, да се готви големия Маргин – той също беше оправдан.

Но едва размахал ръчица Николай Цонев – и ей на: друг един модерен херой вече се появил. Модерен, защото е председател на Института за модерна политика. И такъв институт си имаме вече – и при все че модерната политика я няма, бъдещето – светлото, разбира се – ни е в кърпа вързано.

Става дума за Борислав Цеков. Освен гуру на модерните ни политици, той е бивш депутат от НДСВ – и бивша дясна ръка на бившия омбудсман Гиньо Ганев, известен в политическите среди още като Гиньо Гъската. Та този модерен млад човек правел ново  непартийно движение, наречено „Модерна България“. Заедно с видния арабист проф. Владимир Чуков, който между другото оповести, че новото непартийно движение ще се въздържи да приеме в редовете си „еколозите“, протестиращи против промените в Закона за горите, иначе казано – против закона „Цеко Минев“.

Клетите! Все едно че хората от една наистина различна и модерна България, които протестираха не само поради някакви екологични причини, но и поради липсата на правила и ценности в окупираното и простаци и нагаждаци общество, жаждуват да се наредят рамо до рамо с Борислав Цеков в измисленото му движенийце! Този отказ обаче е симптоматичен – той много ясно показва кои са тези бивши царедворци – и за какво се борят.

Борят се за подмяната. За уютната, удобна за тях подмяна. За запазване на статуквото на паралелните реалности, които искат да натрапят като наше битие. За императивен приоритет на лъжата и задкулисието пред истината и откритостта.

Впрочем твърде симтоматично е, че всички тези „модерни“ герои са изпълзяли изпод мантията на българския – с извинение – цар, доведен от родните ченгета да спасява БСП и градената от тях фасадна демокрация. Центризмът е доброто алиби за подобна мисия: той позволява релатизъм на ценности и идеали; произволно съешаване между доброто и злото; прагматизъм, който стъпва на врата на морала – а с това и върху шията на гражданското общество. Идването на Симеон Сакскобургготски съсипа българската политическа система, превърна я в битпазар, в който взичко е изнесено за продан.

Царят вече го няма – взе си имотите и се покри да си добрува на сянка. Неговите следовници обаче – тези духовни чада на Киро Либерало – все още се мотаят между сергиите. И отвреме на време надават протяжен вой: Стари нища купувааа! Стари нища продавааа!