Съвременната българска "Елегия"

„Протестът за горите на една проваляща се държава” е тъжно проникновена статия от Огнян Касабов. Заглавието достатъчно ясно подсказва за какво става въпрос. Вече се писа много и с основание, че това не е строго съсловен протест на еколози-злодеи, целящи да опропастят поминъка на местното население, а мислещи граждани, на които им е обидно да бъдат правени на идиоти. Нещо повече – обвиниха ги в присъдружие към организираната престъпност. А те просто объркват нечии алчни и нетърпеливи сметки със „скандалната” си последователност.

Пеликаните на прехода

Чуха се и мнения, че техният протест е обнадеждаващ - в смисъл, че преходът би могъл и да смени глухата линия, където съзнателно беше натикан и обявен набързо за приключил. Той така и не се състоя по нормален начин. Ако завършек на прехода за Сизиф е камъкът да го затисне и той се примири, без да опипа да се измъкне - тогава преходът за него, уви, наистина е свършил.

Ние също сме под камъка.

Защо „горският” пожар на протестите за облажилите се от прехода пеликани може да се превърне и в кошмар. За тях няма по-опасно нещо от непримирими граждани, задаващи въпроси и настояващи за отговор. Граждани, които не позволят вниманието им да бъде отклонявано със сапунени новинки и филмчета. И това може да се окаже само начало, защото тук има още много за риене. Защото проваленият съзнателно български преход проваля стъпка по стъпка и държавата.

От 2 юли софиянци може да останат без топла вода, съобщава шефът на „Булгаргаз”. Текущите задължения на Топлофикация – София са над 150 млн. лева. Ако не тя не плати повече от половината, „Булгаргаз” ще й прекъсне доставките. А Топлофикация не се издължава, защото „безсъвестните” й абонати изнемогват и не си плащат кожодерските сметки. Защо последните са такива и каква е връзката им с цената на руския газ – не се коментира.. Същественият въпрос не е дали абонатите са недобросъвестни, а защо е свръхвисока цената на газа за България, както и защо трябва да съществува цялата допотопна и неефективно функционираща Топлофикация.

„Технологичен” полъх от Мезозоя

Топлофикация гледа на абонатите си не като на хора с права, а като на мухи в паяжината си, чието единствено право е да предоставят кръвта си – за да бъдат добри и съвестни клиенти.

Видът на Димитър Гогов – шеф на „Булгаргаз”, сякаш говори, че прошка няма да има. Остри цепки на очите, надвиснали над тях вежди, плътно стиснати устни.. На кого ли ми напомня.

Как ли занапред горката Топлофикация ще погасява задълженията си към „Булгаргаз” при наличието на толкова „безсъвестни” клиенти. Но нищо, възмездие ще има – цените продължават да растат.

„Глухо и страшно гърмят окови”

„Кръстът” и на Топлофикация, и на всички разпасали се монополисти, е забит в нас - крепостно зависимите. Дали не е въпрос на време „горските” протести да пламнат и по други поводи. Дали не е време да почнем да пишем по сметките си „Не щъ!” и да ги връщаме, тъй както Стоян Михайловски навремето връщал поканите от Двореца.

А може би има по-съществени теми, които интересуват хората. Като например, че министър-председателят ще се ожени след като излезе от властта. Или, че бистришките тигри направиха зрелищно равенство с шампиона „Лудогорец” – 6:6. Няма лъжа, няма измама. Защо тогава догодина вместо „Лудогорец”, в квалификацията за Шампионска лига да не участва отборът от Бистрица. Какво ти тук парно. Какви ти гори на хартия и хотели наяве.

„Иван Костов скрил братя Галеви”

Ако примерно се появи такова съобщение, -  вероятно ще се намерят хора, които да му повярват и нищо няма да е в състояние да ги разубеди. Димката ще се стеле, ще започнат слухове и предположения. Вниманието ще се тласне по фалшива следа.

Акцент може да се постави и върху заявено намерение, докато не е станало факт, като женитбата на министър-председателя. Да е жив и здрав, но е по-редно интересът ни към него да се фокусира с оглед на сегашната му функция, а не в личен план.

Протестът за горите може да се окаже тласък за истински преход

Протестиращите от „Орлов мост” са рационални хора с претенции не за себе си, като наточилите брадви за горите.. Претенциите на първите са България да се превърне в нормална и предвидима държава, в която правилата да се спазват от всички. Тъй като това досега не се е случило, тъжната съвременна българска елегия продължава и кръстът си стърчи от живото ни тяло.

Монополите или ние. Те или България. Защото сегашният вариант на съжителство между сития вълк и цялото агне не може да продължи до безкрай. Защото вече има основания да се запитаме каква е България – проваляща се или откровено провалена държава. Тъжен „талант” е да откриваш ново и ново дъно.