За SIMO и simолирането на медийна свобода

На 6 юни в Европейския парламент се състоя изслушване за медийната свобода в България, организирано от АЛДЕ. На изслушването присъстваха и взеха думата съсобственикът на "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов, и съсобственикът на "Капитал" и "Дневник" Теодор Захов. И двамата представиха своите издания едва ли не като последна опора и надежда за свободното слово.

Този рефрен беше подет и разгласен от контролираните от тях издания. Павлов беше произведен едва ли не за мъченик на медийната свобода, главен "виновник" за изслушването в Брюксел въпреки, че в първата версия на програмата изобщо не беше предвидено да присъстват собственици на медии, а само журналисти. Този бравурен акт му навлякъл, видите ли, неприятности с правосъдието и обвинение за пране на пари - натъртиха на няколко пъти "Труд" и "24 часа".

Вчера беше обнародвано отворено писмо от Иво Прокопиев, съсобственик на "Дневник" и "Капитал". Струва си да се цитира един обширен пасаж от него, защото съдържа доста истина. 

...За голямо мое съжаление като издател и основател на вестници ценностите на истинската журналистика са почти напълно загубени – с малки изключения в единични издания и електронни медии, между които нашите, и няколко блога. Последствията за обществото от това са мащабни. В моя личен случай и в случая на много други хора, чиято репутация брутално и безнаказано бива съсипвана, резултатът е, че публичната реакция се обезсмисля, защото не сработват журналистическите механизми за добросъвестно разделяне на факти от манипулации. Борбата на такъв публичен терен е като да се бориш с прасе и от нея няма как да излезеш по-чист, отколкото си влязъл...

По-натам по повод на атаките срещу неговите медии Прокопиев пише:

...Твърдя, че това се случва заради невъзможността тези медии да бъдат подчинени на политическата конюнктура и поради факта, че те са един от малкото останали острови, къдeто свободно се изразяват различни гледни точки. Място, където без излишен патос, но със здрав разум се казва какво се случва в България.

През последните няколко години пред очите на цялото общество се извършва подмяна на понятието независима медия. От коректив на властта медиите се превърнаха в коалиционен партньор. Политици станаха издатели, а "журналистическото разследване" се изроди в инструмент за оплюване и издаване на присъди като в "народния съд". Публично се извършва саморазправа с бизнес и политически конкуренти, масово се насажда страх, нормалните хора се отвращават. Oбществото ни върви с големи крачки назад, към годините от началото на прехода, когато всички основни граждански институции – медии и обществени организации, бяха фалшифицирани.

Държа да стане ясно, че като издатели на "Капитал" и "Дневник" Теодор Захов и аз сме решени с всички средства да защитим правото на изданията да бъдат обективни и независими в позицията си, такива, каквито са били през последните 18 години....

Всичко това е така, но картината не е пълна. Както медиите на Павлов, така и медиите на Прокопиев имат табута. Премълчава се информация от голям обществен интерес, което директно обслужва властта. Едно такова табу, което се прояви миналата година беше публикуването на имената на "гнилите ябълки" сред българските банки, изтекли в доклад на Джон Байърли в Wikileaks. Дори в "Монд" ги публикуваха, но "независимите" български вестници не посмяха.

Второто табу, което наблюдаваме внимателно от месец насам е информацията от SIMO/ЦРУ за тъмното минало на премиера Борисов.

На срещата в Брюксел Асен Йорданов представи мониторинг за това как информацията на "Тагесцайтунг", че загадъчното SIMO е идентифицирано като ЦРУ, беше отразена, или по-скоро премълчана в българските медии.

"Труд", "24 часа", "Капитал" и сайтът Дневник.бг не написаха нищо за тази презентация. Нито думичка. Това много лесно се проверява в Гугъл.

На 22 юни внесохме сигнал за тъмното минало на Борисов в Комисията CRIM към Европарламента. В същите вестници и в сайтовете им не излезе нищо. Нито думичка.

На 28 юни "Дер Щандарт" публикува информация на австрийската информационна агенция APA за SIMO и сигнала до CRIM. "Дойче Веле" разпространи статията на български. Отново в "Труд", в "24 часа", в "Капитал", в сайта "Дневник" не излезе нито дума. Нещо повече - във форума на "Дневник" бяха цензурирани коментари препращащи към тази информация.

Един съвсем бегъл поглед върху няколко онлайн ресурса където се появява информацията за SIMO и тъмното минало на премиера показва, че тези статии са сред най-четените и най-коментираните. Тоест, не липсва обществен интерес. Самият факт, че информацията влиза в международния обмен е атестат за нейната важност. Все пак, имаме премиер на европейска държава, за когото се натрупват данни за съпричастност към престъпния свят. Все пак тези данни не са от агенция "Една жена каза", а от самото ЦРУ, нo за медиите на Павлов и Прокопиев това явно не е достатъчно.

Няма да е учудващо ако въпросните медии, които като стожери на журналистическите стандарти са на първа линия в борбата за свободата на словото, премълчат и самото изслушване в Европарламента, ако то се състои. Това би бил логичен апотеоз на симОлацията на обективност и независимост.

Всъщност, чрез пълното отсъствие на темата за престъпното минало на премиера в тези медии със здрав разум се казва какво се случва в България: от 2007 г., когато "Дневник" публикува пълния текст на статията за Борисов в "Конгрешънал Куотърли", до днес, когато България е с 30 места надолу в класациите за медийната свобода.