Защо хвърлят прах от варовик в очите на обществото

Може да не разбирам много от механизмите за формиране цената на тока, която, оказва се днес, толкова „изненадващо” скача от другата седмица с 3 на сто повече от обещаното вече поскъпване от 10 процента, но разбирам достатъчно от милиционерския тип пропагандна превенция за очакваното недоволство от такова пладнешко бъркане в народния джоб.

След правителствения телевизионен канал ТВ 7, мобилизиран дни наред да насочва очакваните явно високи нива на килотони омраза към конкретен икономически субект на пазара с надлежна кампания срещу него от екрана, днес и държавните медии бяха впрегнати да транслират в реално време реалностите около черната новина.

„Цената на електроенергията се увеличава с 13% от юли вместо очакваните 10 на сто. Това обяви в парламента председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев.

Той обясни, че това се налага основно заради многото фотоволтаични централи, пуснати през май и юни и непрекъснато растящия брой на възобновяемите източници, влизащи в експлоатация.

По думите на Семерджиев произвежданият от тях ток е по-скъп и Националната електрическа компания няма достатъчно средства, за да покрие разликата и крайната цена за потребителите да е по-достъпна.

Той предупреди, че има опасност от прегравяне на пазара заради прекалено бързия темп на зелената енергия в България и невъзможност предлаганата от нея цена да се компенсира от други източници.

Изявлението на Семерджиев в парламента бе предавано от държавните радио и телевизия, за да научат бързо гражданите какво налага по-голямото поскъпване на тока.

Очакванията са, че това ще доведе до повишаване на цените на някои основни стоки”. (Кафене.нет)

Сега за всеки, който е станал свидетел като зрител на „артилерийската подготовка” на официозната пропаганда срещу един нарочен за целта виновник за скъпия ток, би трябвало да стане ясно защо беше нужен този гръмоотвод.

Каквито и да ги е забъркал през годините въпросният грешник с добива и продажбата на варовик на една топлоцентрала, абсурдът с концентрираното вменяване на вина на една отделна фирма за скъпата електрическа енергия в България, пролича днес от парламентарния гърч на управляващите. Опитът им да изпреварят събитията, които уж ги били изненадали снощи ( когато ги осенило прозрението за необходимостта от още 3 процента оскъпяване), получи своето обяснение. При цялата необяснимост с какво великото разследване на придворните журналисти за цената на варовика, която всъщност формира пренебрежимо малък процент от крайната цена на електроенергията, сега се изяснява на какво се дължи тази пропагандна кампания. Нужен е враг, виновник, който да бъде нарочен за причинител на народните страдания!

Подгоненият от официозната пропаганда бизнесмен Иво Прокопиев ( за чиято „непорочност” изобщо не пледирам) може и да е всякакъв злодей, но няма как да напомпа 13 процента поскъпване на тока като собственик на една от многобройните фирми, снабдяващи с варовик една от топлоцентралите в България. Дори и всичко изнесено тези дни в публичното пространство за скъпата цена на тази суровина да е кристално чистата истина, сметката не излиза по никакъв начин. Засегнатият Прокопиев да съобщи онова, което е лесно за проверяване, но обвинителите му така и не пожелаха сами да отбележат: че ток не се произвежда от варовик, който е суровина, „отговорна” в производствения процес за по-малко от процент в крайната калкулацията цената на тока.И както виждаме, поне в парламента не се дочува и намек, дори и най-слабо ехо от пропагандната обвинителна кампания на телевизионната прокуратура.

Същевременно явно няма сила в България, която да се заеме с разследване на дългогодишните твърдения на ядрения дисидент Георги Котев за огромни злоупотреби в централата в „Козлодуй”, залегнали в основата на книгата „Ядреналин” , на която съм съавтор. Тя също е журналистическо разследване. Но се „радва” на изключителното монолитно пренебрежение на българските медии- много повече от предишните ми три книги книги. Защо ли?

АЕЦ „Козлодуй” е сред най-големите, ако и не най-големият от донорите на депозити на банката, в която по волята на властта водещи български държавни предприятия си държат парите и с отчисленията от тях подставени лица пазаруват медии и медийно влияние в интерес на стоящите зад тази схема отдавна разконспирирани съзаклятници в далаверата. Това обаче са хората, които поръчват кой да бъде сочен за престъпник в бизнеса и кой да бъде охраняван и дори награждаван за своята сговорчивост със силните на деня.

Така за всичко, освен варовикът, се оказват зелените и възобновяемите технологии, но не и любимата на могъщото ядрено лоби черна дупка в Козлодуй, която формално произвежда относително евтина енергия, но неофициално е генератор на огромна корупция. Въпросът е, че варовикът е удобно хвърляне на прах очите, докато невидимите за уж незрящите медии и институции в България атоми в Козлодуй са реален фактор във формирането на самата корупционна среда в България в такива размери, че за това е опасно да се нашепва дори. Поради което чуваме „храбри” крясъци от официозния екран, които водят за носа зрителя по посочената от властта следа.