Кой ограби България?

Британското списание "Икономист" констатира в последния си брой, че "Преди години България искаше да бъде като Гърция, сега просто се опитва да оцелее".

Всички на възраст над 40 години вероятно си спомнят ентусиазма от 1989-90 година, когато си мислехме, че за пет години ще стигнем до средното европейско ниво и ще станем поне като Чехословакия или Унгария.

Каква наивност!

Оказа се, че този жадуван просперитет не е влизал в плановете на "демократите" от БКП, преименувана по-късно в БСП, и ДС /това е Държавна сигурност - за тези, които не знаят - комунистическата тайна полиция/.

Благодарение на първоначалното натрупване на капитали, изразило се в раздаването на 2.8 млрд. долара от държавната хазна на близки и познати партийни секретари от БКП и на офицери от армията и ДС с подходяща характеристика, България изпадна в остра икономическа криза.

Ясно е, че това едва ли е голяма изненада. Назначени от партията капиталисти, които до вчера бяха секретари на кравеферми или току-що завършили школата на МВР, днес стават бизнесмени и трябва да работят с милиони.

Катастрофата, разбира се, става неизбежна, когато обикновени бармани се превръщат за 24 часа в банкери. Естествено е, че първият им нагон ще бъде да вложат милионите си в скъпо уиски, автомобил Мерцедес, красиви жени, вила на Лазурния бряг.

В зимите на 90-та и 91-та година нямаше отопление, електричество, мляко, месо, дори хляб. Правителството на "реформатора" от БКП Андрей Луканов доведе страната до истинска катастрофа, за да обогати приближените партийни любимци, които сега наричаме олигарси или "синове и дъщери на Политбюро" или и двете.

В периода от 1992 до 1994 година България беше управлявана от безгръбначното правителство на проф. Любен Беров, което беше поставено на власт от БКП с помощта на ДПС /тоест ДС/, за да си затваря очите пред контрабандата на бензин и оръжие за ембаргова по онова време Югославия, в която се водеше война.

За трафика на ембарговите стоки бяха използвани каналите на Държавна сигурност, които бяха все още в ръцете на старите "специалисти" със съдействието на специалните служби на Русия и съседна Сърбия.

Спечелиха отново партийните набоби от БКП /вече БСП/ и ДС, докато българите продължиха да живеят в мизерия със спад на жизненото равнище от 40% в сравнение дори с 1988 година.

През 1994 година на власт дойде правителството на Жан Виденов - млад комсомолец от БСП, който в резултат на катастрофална икономическа политика, успя да доведе България до поредната катастрофа. В края на управлението му през януари 1997 година инфлацията беше вече 311% месечно, а заплатите бяха в размер на 5 долара. Пенсиите бяха около 2 долара.

Правителството на БСП доведе отново страната до просешка тояга, защото позволи на редица приватизирани по-рано от Луканов банки да съберат парите на обикновените хора, а след това да фалират, като разбира се, предварително преведат всички пари на Вирджинските и Каймановите острови или в Швейцария.

Така се роди втората вълна от "децата на БСП" - олигарси, които отново бяха близки на БКП и ДС. По-късно с парите от офшорките, откраднати от обикновения българин, те приватизираха наляво и надясно и бетонираха Черноморието и планинските курорти.

Последва новото ограбване на България - този път от т.нар. Лондонски юпита на Симеон Сакскобургготски, които се оказаха обикновени синове и дъщери и офицерите от ДС, пратили ги предвидливо да се обучат в САЩ и да поработят в западни банки.

Юпитата натовариха обикновения българин със заеми от милиарди евро, което беше представено като префасониране на външния дълг на страната. С парите от операцията те все още бетонират Черноморието и планините, макар, че интересът на чужденците вече е минимален.

Поредицата от грабежи продължава и в момента с източване на ДДС от т.нар. олигарси, които не забравят кой им даде първата ябълка и ги насочи към пазара, за да я продадат за долар.

Грабежите продължават, а българите мълчат. Сто пенсионери излязоха, за да изразят недоволство от катастрофалното повишаване на цените на електричеството. Едва 100 души...

Както отбеляза писателят Александър Томов в последното си интервю: Какво означава за последните 25 години една група българи да ограби безпрецедентно  останалите и те да не надигнат глас, да не  се противопоставят, а да й разрешат да го направи? Отговорът може да бъде само един и той е крайно неприятен за всички нас:  може би сме роби  по даденост, по природа.

Разбира се, изблици на протести на гражданска съпротива има. Младежите се разбунтуваха срещу опитите за поредната тайна приватизация на българската гора и нейното бетониране. Във Варна се бунтуват срещу не толкова скритата приватизация на Морската градина.

Дали обаче тези бунтове ще продължат или размирниците ще изберат отново един от двата възможни изхода: Терминал 1 или Терминал 2...