Надежда за България

 „Един призрак броди из Европа...”. О, не, не е това! Не е призрак, а живо младо лице, не броди, а все по-уверено шества, и е в България. Докато ние се помайвахме,  позволихме да ни лъжат и се уморихме от дългия и болезнен преход и почти се отчаяхме, ето, че нещо се случи. Без да се усетим, се появи ново младо поколение, което не иска да търпи фалша, демагогията и популизма.

  Много хора са казвали, че в кризите има и положителна страна. Обществата като цяло, фирмите и отделните индивиди преподреждат приоритетите си в новите условия, така, че да останат жизнени. Кризата в Европа и света в известен смисъл се оказа благоприятна за България, в която кризи и катастрофи се редуват вече 23 години. Докато в предишните години млади и умни хора напускаха страната, независимо от трудностите да се окажат сами, без близки и приятели в чужда страна, сега мисля, че много умни и интелигентни младежи и девойки са разбрали, че мястото им е тук, в страната на родителите и дедите им. И са осъзнали отговорността да я запазят за себе си и за децата си.

 Това пролича силно по време на протестите на Орлов мост срещу поправките в закона за горите. Точно младежите прозряха какво се крие зад това. А простата истина е, че сеченето на гора без промяна на предназначението й е огромна финансова услуга на тези които се канят да го правят. Защото разрешението за промяна на предназначението е свързано със заплащане на огромни, милионни, такси. Тези такси държавата трябва да използва за залесяване на други площи. А тъй като залесените площи след много десетки години ще станат гора, такова разрешение също трябва трудно да се дава. Е, защо някои да не секат без да плащат? Само Мирослав Найденов май не разбра защо. И продължи да обяснява как изсечената гора пак ще си е гора (на хартия)!

  И изведнъж, съвсем скоро след спечелената от младежите отмяна на въпросните поправки в закона за горите, случайно, ама надали, пламна пожар на Витоша в местността „Бистришко бранище”. Това, което ме впечатли даже повече от протестите, е включването на стотици доброволци, много от които участници в протестите, в обуздаването на огнената стихия. Разтърсващо звучи разказът на една от доброволците – Мирела Заричинова (Медиапул). Да отишеш доброволно да гасиш пожар в планината, по непристъпен терен, само по себе си ми изглежда повече от геройство. Но освен това да видиш пълна липса на компетентност в ръководенето на спасителната акция, липса на координация в използването на човешки ресурс, липса на техника, или умишленото й неизползване (армия и пожарна на мястото нямали GPS!), това вече прелива чашата по неповторим начин.

 Тук е мястото да отбележа още нещо. Май за пръв път прословутото чувство на премиера да плещи глупости, които тълпата възприема с усмивка, му изневери. Не се усети, че протестиращите и доброволците не са тълпа, а загрижени за любимата си планина хора. През зъби благодари на доброволците, като не пропусна да отбележи, че работата им не била ценна, а журналистите отразявали пълната некомпетентност при овладяване на пожара обвини в обслужване на мафията. Не мога да не се запитам какво Борисов разбира под мафия. Защото тези журналисти обслужват мен – информират ме. Аз ли съм мафията, г-н Борисов, с мен ли ще се борите?

  И още нещо се питам. Дали това „компетентно” ръководство на МВР ще ръководи разследването на причините за пожара? И дали някога ще узнаем кой всъщност поръча подпалването?

  Материалът на Мирела Заричинова в Медиапул е озаглавен „Липса на компетентност или умишлено протакане – кое си избирате”. Аз лично избрах три неща – умишлен палеж, липса на компетентност и умишлено протакане. Тези три неща, в различна форма, могат да се кажат за цялото сегашно управление, заедно с отчитането, колко добре са се справили.

   Това, което управляващите обаче не отчитат, е, че така могат да се справят с тълпа, но не и с това ново младо поколение от мислещи и загрижени за бъдещето си хора. В тях е моята надежда за България.