Битката за власт в БАН

1)      Бойните дружини на един бивш председател  
 
            През последните 16 години (1996-2012) Българската академия на науките се управлява от бойни дружини, създадени и ръководени от избрания през 1996 година председател на БАН, тогава член-кореспондент Иван Юхновски. Тези дружини използват създадената с Устава на БАН  изборна въртележка и чрез нея те избират председателя и Управителния съвет (УС) на БАН, които избират директорите на институти, които стават членове на Общото събрание (ОС) на БАН  и там избират  председателя и УС. Управлявана по този начин, в БАН се настани трайно  немотията, която толкова повече се задълбочава, колкото  повече бойните дружини управляват. Погромът и разрухата се представят за успешна кадрова и структурна реформа, а престижът и доверието са уронени до най-ниското им ниво от безкрайната битка за задържане на властта. Тук вероятно някой колега ще каже, че това е минало и сега БАН има нов председател и не трябва да се гледа назад в миналото, а напред в бъдещето. Това предложение щеше да е вярно и полезно, ако и бойните дружини са останали назад в миналото и ги няма вече в БАН и науката на България. Те обаче са там и държат в свои ръце управлението на върховния орган в Академията-ОС на БАН. От там те сега водят  люти битки за власт, така както са правили това и досега.
До голяма степен е в ръцете на новия председател на БАН акад. Стефан Додунеков дали ще прави компромиси и ще отстъпи пред натиска, на който е подложен, като вкара в ръководството на БАН активисти от бойните дружини, или ще се опита да скъса с лошите практики в управлението на БАН, като се опре на хора, несвързани с досегашната клика. На този много важен за развитието на БАН въпрос предстои да видим отговора съвсем скоро-още на следващото заседание на ОС на БАН на 16 юли, 2012 година. Тук като информация за размишления и решения ще бъда казано, че:
Последната битка е от 11 юни, 2012 година. На тази дата ОС на БАН избира  на първо гласуване акад. Стефан Додунеков за председател на БАН. Този избор не се харесва на проф. Бойко  Георгиев, който наскоро е станал заместник-председател на ОС на БАН и е един от най-активните членове в бойната дружина. Използвайки журналистката-рупор на акад. Юхновски във в-к Дума, той представя резултата от избора на новия председател като плод на лъжи, клевети, интриги, насажданe на омраза, махленски натиск и други подобни използвани от него изрази, които читателят може да прочете в оригинал в статия,  публикувана във вестник «Дума» още на следващия ден (12 юни, 2012) след избора. Преди тази неуспешна за тях битка бойните дружини са водили няколко други успешни битки за власт. Сред тях са:
Битката за избиране на акад. Иван Юхновски за пожизнен председател на БАН. За постигането на тази цел Уставът на БАН е дялкан години наред, така че да се отвори път и да се подготви сцената, в центъра на която е избирането на акад. Юхновски за почетен член на БАН.  Избраният за почетен член на БАН академик и председател на БАН е обявен официално за нещо „по така", т.е., учен, който стои по-високо от останалите учени и за когото не важат никакви ограничения при заемане на административни длъжности. С този мотив през 2008 година бойните дружини в ОС на БАН избират своя лидер за IV-ти пореден мандат с цел да стане и пожизнен председател на БАН, неподвластен на предвидените в закона за БАН ограничения. Той получава това право благодарение на активната подкрепа  на активисти като Здравко Стойнов, Андон Косев, Бойко Георгиев и други  от бойните дружини. С организирания от тях избор той получава правото да е пожизнен председател, но не успява да се задържи на поста, защото избухва скандал, в който се включват масмедиите, ресорният министър Даниел Вълчев, академици и редови учени, които дискутират проблемите на избора в интернет форуми.  Притиснат от всички страни, избраният за 4-ти мандат председател дебаркира от поста и подава оставка 2 седмици след избора си.
Битката за избиране на наследник на дерайлиралия председател на БАН. След сложни машинации по предварително подготвен сценарий за председател на БАН е избрано протеже от екипа на дебаркиралия председател. Това е акад. Никола Съботинов, който е дългогодишен заместник  на подалия оставка председател. И в този избор сред лобиралите и агитирали в полза на този избор са споменатите по-горе активисти. Така бойните дружини стават отново победители  в битката за власт в БАН. Битката за стила и методите на управление в БАН. Тази битка се води за това как е по-добре да се управлява Академията - с академични или със силови методи.  Бойните дружини на акад. Юхновски са за силово управление, довело до изолацията на БАН и  конфронтацията с държавата. Бойните дружини решават да изнудват правителството да играе по гайдата им и да им дава пари, като го притискат със силови синдикални похвати. Един от най-изявените активисти на силовия стил - Бойко Георгиев - се заема да води учените и служителите на БАН на стачки и протести.  Ефектът от площадните дейности не дава очакваните резултати и, вместо с повече пари, БАН се оказва наказана и с орязан бюджет.
Битката за стила и методите на научната дейност в БАН. И тази битка се води между привържениците на два различни метода. Зад единия стоят учени със здрав научен морал, мироглед и манталитет. Те настояват за научни открития да се признават и съобщават само тези резултати, които са публикувани във реферирани научни списания или са патентовани. Зад другия метод стоят активисти от бойните дружини. Те въвеждат практиката за научни постижения да се признават и съобщават резултати, които не са публикувани и не са патентовани. И тази битка е спечелена от бойните дружини и те започват масово да се хвалят и да рапортуват пред правителството и данъкоплатците, че в БАН се правят „уникални и епохални” научни открития.  Сред тях са и обявените през 2007-2010 година цяла серия от фалшиви открития на „чудотворни” лекарства за лекуване на рака. Например,  директорът акад. Ангел Гълъбов на Института по микробиология съобщава чрез радиото, телевизията и вестниците за открит от български учени уникален за световната наука метод за лекуване на рак чрез инфектиране на болните с вируси от мишки. Бившият директор Иларион Янчев на Института по експериментална патология и паразитология обявява в многобройни вестникарски статии, радио и ТВ предавания как е открил в гората чудотворна билка, която лекувала на 100% всички видове рак. Лично председателят на БАН дава интервюта за това „чудотворно” лекарство.  Зам.-директорът Ставри Ставрев на Института по космически изследвания съобщава, че е открил метод за лекуване на рак с наночастици от разпрашени кристали от диаманти. Директорът на Института за ядрени изследвания и член-кор. Йордан Стаменов съобщава, че БАН ще лекува болните от рак без болка. Сега, през 2012 година истината за тези фалшиви открития е излязла на яве и всички в БАН, България и по света вече знаят, че тези „чудотворни” открития са една голяма измишльотина и не се намират никъде, нито на книга (не са публикувани), нито на нива (не са патентовани и не се произвеждат никъде). Няма ги и техните откриватели. Те са пенсионирани от БАН тихомълкъм. Това не пречи активистите от  бойните дружини да правят изявления и да разправят какви големи научни открития са правени по време на тяхното управление.  Битката за избор на членове за Съвета на настоятелите на БАН. Съгласно новия закон за БАН, действащият председател и неговият предшественик са по право членове на настоятелството и акад. Съботинов и акад. Юхновски стават такива членове по право. Съгласно закона, ОС на БАН трябва да избере и свои представители.  Случайно или не, сред предложените за членове на Настоятелството са предимно активисти на бойните дружини. Сред тях са и споменатите по-горе А Косев и Б. Георгиев. Те не са избрани, но затова член на настоятелството става техният боен другар и председател на ОС Н. Малиновски.
Битката за наследник на акад. Никола Съботинов. С течение на времето, избраният с техния вот през 2008 година председател на БАН Никола Съботинов става непослушен, а на моменти дори се противопоставя на предишния си шеф. Така той става неудобен за бойните дружини и за техния вдъхновител и те решават да го наследи техният човек член кор. А. Косев. Подготовката за неговото избиране за председател на БАН започва отрано и е планирана много внимателно и проведена на няколко етапа. В един от тях новото ръководство на ОС на БАН изработва нови изборни правила, пълни с изборни мурафети и хватки. Конкурсът се провежда в свръхкратки срокове, които затрудняват събирането на САЧК и така те лишават академиците и член- кореспондентите, от чиито среди се избира председателя на БАН от правото на мнение и предложение. Същевременно, членовете на ОС на БАН са лишени от възможността да се запознаят с професионалните и моралните качества на кандидатите и  да обсъдят подробно техните виждания. Конкурсът за избора на председател на БАН е проведен на галоп, за по-малко дни и от избор на научен сътрудник. Разчитайки на това, те са вярвали, че новият председател ще е техния кандидат  А. Косев. Те са били толкова сигурни в победата , че самият член кор. посочва  коя точно професорка (произведена по новия закон без докторска дисертация) ще го замести на директорския пост, когато той стане председател на БАН. Въпреки това, членовете на САЧК и ОС на БАН успяват  да се ориентират за какво става дума, в резултат на което изненадващо за председател на БАН е избран акад. Стефан Додунеков. Като допълнителна информация за дискусия и проверка по темата за бойните дружини в БАН, в следващите две статии ще бъдат посочени  и около 50 на брой писма и документи, които са изпратени в БАН от учени от България и чужбина, които са работили с активисти от бойните дружини и познават в детаил техните истински професионални и морални качества. Това което те са написали и подписали в официални писма и документи, би трябва да се знае от всеки, който в Общото събрание на БАН и извън него ще решава, кой да бъде избран в новото ръководство и новият Управителен съвет на БАН. До сега, през последните 16 години практиката бе тези избори да се правят единствено и само по информация представена от самите активисти на бойните дружини. От 16 години те се хвалят един друг и представят за лъжи и клевети критичните мнения на техни колеги, които ги познават добре и казват истината, но не са от техните бойни дружини. Време е за малко повече гласност и прозрачност и да се чуят в БАН и мненията на техни колеги от България и чужбина, които ги познават добре и не са обвързани с техните бойни структури.