300

Иван Сухиванов

Триста души бранят прохода, за да не премине сганта на Ксеркса... Романтика! При СДС обаче става май дума за шушукане, надъхване и псовясване на част от членовете – например в бургаската организация бяха предупредени да гласуват за карловския претендент за лидер, как му беше името... Логично, нали? И антидемократично, но на кого вече му пука за голата демокрация, особено пък в СДС?!

Е, и в зората на демокрацията имаше романтика, имаше идеи, хора с дух и желание за промяна; но както казва Страшимиров – във всеки български интелектуалец живее по един кмет. Сега виждаме един кмет, с триста гласа в повече, ще брани и той не знае какво... Няма идеи, няма романтика, всичко е изядено, изпито, и разпределено като каба баница... и става тъжно. На Раковски 134 витае тишина, като във вдовишка спалня. И в нея умиращият, излинял торс, с проскубана грива... приел ролята на подлога на една ченгеджийска групировка, която яха държавата днес.

Може би пък точно това трябваше да се случи? Защо да се заблуждават хората, че СДС е живо и ходи? Че произвежда ноу хау в обществения живот, а не притопля вчерашния обяд? Че му пука за хората, потъващи във водовъртежа на науредиците в държавата? Че не е само три букви, зад които се крият пет-шест кариериста, с депутатски мераци?

Впрочем едва ли някой иска да коментира случилото се. Адио, СДС. Збогом! Както би казал един бивш министър на културата. Мир на праха ви!

Жалко! Големите надежди се оказаха в ръцете на малки човечета. Днес вече няма кой да желае възмездие за комунистическите престъпления, всичко се омеси и потъна в мъглата на „прехода”. Преход към какво?!

У нас е традиция в четата да има предател, но когато предателите оформят чета, е, става страшно... Чудно е, сега тези хора, как ще се гледат в очите, особено пък избирателите си, които гласуваха за Синята коалиция. Колкото и малко да са, те не са лумпени, че да бъдат подмятани от някакви тарикати, издрапали с апаратни игри до ръководството на партийката.

Да стане това, както ни рисува средновековният апокриф „Ходене по мъките” – грешниците в ада се потапят в огненото езеро и бог ги забравя... Забравете ги! СДС вече не съществува. Халал да му са десетина депутати в следващия парламент, ако все още се намират идиоти да си дават гласа за такива „демократи”!

Позор!