КОНСТИТУЦИЯ ИЛИ РЕЛИГИОЗНО ЛИЦЕМЕРИЕ?

Свидетели сме на  един президент на светска България, който смирено и благоговейно решил, че трябва да целува неизвестните по произход кокали в Созополския музей. Тук той не се различава от предишния целувач Гоце Първанов, който целуваше ръчичките на попските ДС-ари. Лицемерието продължава.  Г-н Плевнелиев явно мисли, че неговите целувки са по-чисти и по-различни от тези на ченгето-президент. Затова той се е погрижил достатъчно на брой камери да запечатат събитието, за да могат достатъчни на брой богомолци да го видят и да кажат: «Аферим, пашо, машалла!»

Очевидно и единият, и другият мислят, че преклонението им пред религията е по-важно от светския характер на държавата, която водят. От гледна точка на провалената безбожна простащина на комунизма това може да е вярно, но от гледна точка на съвременната държава това лазене в краката на църквата е жесток майтап за всеки наблюдаващ отстрани светски човек, който не вижда в него нещо повече от пошлотия, демонстрирана от политически парвенюта. Още повече, че това са президенти на многоверска държава и демонстрации на тяхната принадлежност към християнството могат лесно да се изтълкуват като открити обиди към останалите вероизповедания. Ако търси респект като президент на светска държава, от президента се очаква да е еднакво способен да влезе смирено в синагога и в протестантска църква или да си събуе обувките и да влезе в турска джамия. Иначе президентството не е годно да оглавява държавата съгласно собствената й светска по характер конституция.

Това се отнася и до сегашния премиер, който прие в светската си администрация визитата на московския патриарх, чиито комплименти бяха определено политически поръчани. Изглежда съвпадението в пробутването на преден план на източното православие в духа на путинския национализъм  не е направило впечатление на сегашния български президент и той продължава агонията на това аранжирано от КГБ и ДС лицемерие.

Преди повече от 100 години Франция приема закон, който утвърждава идеята за “laicite” – основна идея в модерната Френска република и силно влиятелна в политическия живот. Преводът на думата на английски не е лесен. Тя няма директен еквивалент, макар че е свързана с думата «лаик». Смисълът на думата «светско» (на английски «secular») за общество е може би най-близък, но все пак не предава пълния сисъл на френската.

По същество  “laicite” означава стриктно разделение между църква и държава, или с други думи държава без държавна религия. Френската държава официално гледа на религията като въпрос на индивидуално предпочитание. По тоя начин католическата църква за Френската република няма определен статут, за разлика от Британия, където англиканската църква има официална, макар и относително незначителна роля, в администрирането на държавата.

Разделението между държава и църква във Франция има дълга история. Една от идеите на френските революционери през 1789 е била да се ограничи властта и влиянието на католическата църква, от където започва и постепенното преминаване към светско общество. Освен това през 19-ти век се въвеждат реформи, които да направят френското образование светско, а през 1905 със закон Франция е обявена за светска държава, стриктно разделена от църквата.

От този момент нататък Френската република не признава официално религиите, макар че защитава правата на индивида за избор на вяра. Това е оформено в член първи на френската конституция от 1958, където ясно е заявено: «Франция е неделима, светска, демократична и социална република».

Придържането към закона обаче съвсем не е стриктно. Докато френската държава не поддържа финансово религиите, тя участва в поддържането на съществуващите църкви – те се определят като исторически паметници, но богомолците все още могат да ги използват при практикуването на вярата им.

Като аномалия обаче се възприема фактът, че Франция не разрешава строежа на джамии с държавни средства, тъй като това би било против светската конституция, макар че поддържа съществуващите католически църкви.

Светският характер на френското общество влияе и върху браковете: макар че църковните бракове са популярни във Франция, за законен брак се признава този, който е преминал през церемония пред местния кмет в общината.

Съгласно закона от 1905 държавните служители, специално учителите в държавни училища в цялата страна, трябва да спазват строг неутралитет по отношение на религиите по време на работата си.

Най-важен обаче е фактът, че светският характер на френското общество се поддържа масово от целия политически спектър, тоест както от ляво, така и от дясно. На какъвто и да е обществен дебат за ролята на религията във френското общество, разделението на църква и държава получава широка подкрепа като един от основните принципи на френската република, който трябва да бъде защитаван. Това се вижда от последните дебати по повод на облеклото на учениците в държавните училища. През 1980-те и 1990-те години нашумяха редица случаи с мюсюлмански ученички, изгонени от училище защото са носели забрадки или фереджета.

След доста широк обществен дебат през 2004 беше приет закон, който забрани носенето на религиозни символи в държавни училища. Това беше възприето като забрана за носене на забрадки и фереджета, макар че законът не определя специално за кои части на облеклото се отнася или за кое вероизповедание. Много френски мюсюлмани се противопоставиха на закона, заявявайки че е насочен срещу тях, но и много го одобриха като възможност за еманципацията на младите мюсюлманки.

Тогава президентът Ширак обяви сформирането на комисия за съблюдаване на светските реформи в такива обществени сфери като болниците и спорта.