Моцарт на "Арена ди Тодоре"

Малко култура в жегата? А малко жега в културата?

Ок, ето за какво става дума: за летния Моцартов оперен фестивал в Правец, организиран тази година за 8-ми път. Признавам покорно, че се въздържам от „политизиране“ на иначе прекрасния факт на съществуването на самия фестивал в родното място на нашия дългогодишен диктатор, чиито паметник беше реставриран там в духа на самата носталгия по времето на несвободата, когато в клетката на социализма се живееше с гарантирана порция от иначе дефицитната като разнообразие и изобилие храна. Като съпруг на оперна певица, мецосопрано, определяно като „моцартово“ ( която пя миналата година на фестивала), също нямам „интерес“ да се „заяждам“. Но какво да се прави…Провокиран бях…

Добрата новина е, че фестивалът се разраства. А още по-добрата за онези , които искат да аплодират символиката на ностарлгията по комунизма, научих днес. Както заяви тази сутрин по БНТ артистичният директор на фестивала Христина Ангелакова, този август в града ще има цели три сцени. А основната е на площад…“Тодор Живков“. Колкото и да се абстрахира човек в името на изкуството ( или на хонорара), разиграването на моцартови ( обикновено закачливи и любовни) сюжети под каменния поглед на доста простия ни „правешки цар“, както иронично го наричахме, е профанизация на изкуството. Трябва да си наистина от камък, желез(обетон)на рожба на онази партия, за да не усетиш този абсурд.

Хибрид между аурата на гения от Залцубрг и чутурата на „гения“ от Правец? Каква символика!

За хората от оперния бранш фестивалът, макар и капка в морето, е все пак манна небесна посред тежката целогодишна суша. Христина Ангелкова, която е лицето на „мероприятието“, може само да бъде поздравена, че прави това усилие да поддържа огъня в доста позатихналото огнище на оперното изкуство. Но факът си е факт: не се намери друга духовна столица и площад в цяла България, където да бъде посадено и отгледано цветето на красивата моцартова музика, от която простият и лукав по отношение на изкуството и неговата употреба за партийни цели „Тато“ разбираше толкова, колкото и от компютри по времето на НРБ, когато родното му село беше превърнато едва ли не в нещо като „силициевата долина“.

Артистите често са принудени да правят компромиси заради възможността за изява или по най-обикновената причина на света- необходимостта да си осигурят препитанието. Не ги виня ни най-малко. Но не мога да не отбележа, че без да искат участват в анимирането на един стар виц за Тодор Живков, над когото хората се присмиваха, че си е построил изкуствено езеро, наричано от народа „Лаго ди Тодоре“ по аналогия с „Лаго ди Маджоре“.

Звездите пеят там, където имат възможност- в Италия тя се казва „Арена ди Верона“, а у нас „Арена ди Тодоре“. Вижда се и без телескоп, че опитите да направят от звездите петолъчки продължават. В страната, в която в изкуството доминира грозната максима „който плаща, поръчва музиката“, това е типична случка, а не изключение.

И не ми казвайте, че е така навсякъде по света. Никъде няма да намерите толкова дебелашки устрем на хората с тлъстите портфейли ( тук русофилите си правят партия „Стефан Стамболов“ и връчват награди с неговото име на други русофили, като Георги Първанов). Тези хора изпитват явно наслада, че могат да изнасилят ритуално духа на един музикален гений с насилственото му привързване към стълба на позора, какъвто е паметникът на един отречен от историята, но тачен на местна почва „благодетел“, като техния „Тато“ .