Стани да ти дам документите!

С Иван Бедров днес пътувахме до с. Юруково (Иван е сглобил кратко филмче). Познато звучи отнякъде, нали?

Това е родното място на Мустафа Кьосов, българската жертва в бургаския атентат, шофьорът на злощастния автобус.

Селото се намира в планината, в приказно красива местност, близо до пътя Банско-Велинград, малко след Белица.

Идеята ни беше да разгледаме селото и да разберем кой е Мустафа, откъде идва и каква е историята му. Защото, освен че е единствената непочетена жертва на тази трагедия, той е и жертвата без лице – досега не сме видяли портрета му.

Всички наблюдавахме церемонията, с която израелското правителство изпрати своите жертви.

Мустафа не беше изпратен от представител на българската държава. Кметицата на Юруково дори разказа, че в селото са били държани в неведение за смъртта му, чак до момента, в който работодателят му се е обадил по телефона, за да съобщи ужасната новина.

България даде жертва в една война, за която още дори не знае дали е нейната война, но въпреки това, не посмя да изпрати своя гражданин с почести като загинал във военни действия.

На погребението са присъствали двама депутати от ДПС. Разбирам, че е било трудно на представител на изпълнителната власт, която по Конституция е задължена да съхранява живота и здравето на българските граждани, да се изправи пред семейството и земляците на загиналия и да отговори на укора в очите им, а може би и на остри реплики и критики. Но трябваше да застане пред тях. Затова и правим избори, за да избираме най-достойните между нас да ни управляват.

Губил съм близки хора и знам, че няма компенсация, която може да възстанови такава загуба.
 

Парите имат значение, когато си отиде човек със семейство и дете, но значение има  и уважението и съпричастието към мъката му, а точно в това не сме от най-добрите.

Когато пристигнахме в селото, разбрахме, че днес ще дойде областният управител, за да връчи 10 000 лева обезщетение на семейството за загубата му.

Бяхме втрещени, че за това се подготвя официална церемония, на която трябва да присъстват журналисти. За чувствата на семейството никой май не беше помислил.

Изглежда се очакваше от семейството на Мустафа да влезе в положението на властта, понесла драскотини върху имиджа си след атентата, и да изиграе ролята, която му бяха определили – на граждани, благодарни за топлата грижа на властта и лично на премиера на републиката.

Точно така и стана.

Тъстът на Мустафа се беше свил на един стол в кабинета на кметицата, разплакан, с желанието всичко това да свършва възможно най-скоро, но решен да направи всичко възможно да изиграе ролята си в този спектакъл, за да помогне на близките си. Не вярвам, че би присъствал на тази унизителна церемония доброволно.

„Стани“, някой го изкомандва, за да си вземе документите.

Не усещах колко съм потресен от посещението в Юруково, чак докато не се прибрах в София и не се усетих, че мисля само за това.

Юруково е бедно село. Населението се прехранва като ниже тютюн, гледа животни или пък сади картофи в градините около къщите.

 

 „Момчето беше със секой, вършеше работа, отиде да изкара два лева пари, ама... си замина“