Крехкото лустро на социолога

Или за това как сме разминали с фашизма, но не и с евакуацията, която Тодор Колев предрече в далечната 1990-та

Тези дни социолозите се развихриха. По-точно онази част от тях, у които винаги е налице симпатия към повече към демокрацията като такава, отколкото към страните, в които тя е трайно установена. Да обичаш демокрацията, но да мразиш американците и да привиждаш в собствения си народ фашизоидни черти е е мода и привилегия за новите леви. Новите леви, с новите калеври, леко опръскани с червена вар от времето от близкото минало. Сиреч от времето, когато се наливаха основите.
Бесен съм. Бесен съм тъй като днес в „Труд” Емил Коен продължава разсъжденията на Кольо Колев, пак в същия вестник, само че в броя от 8 август. И да говори за 60-годишнина студена гражданска война – от 1923 до 1989 година. Моля да ме извини социологът, чиито виждания по въпросите на етносите дълбоко уважавам, но войната не е била студена, а направо гореща. Даже много гореща. С десетките хиляди избити без съд и присъда веднага след 9 септември. По-късно със смъртните присъди над принц Кирил Сакскобургготски, Богдан Филов, Иван Багрянов, Добри Божилов, ген. Никола Михов, 22 министри, 67 народни представители, 8 царски съветници. Опитайте се само да си го представите. А-ха, представяте ли си нали? Да не би да се размечтахме и по адрес на днешните депутати?
Но нека оставим Емил Коен да живее с мита за студената война и странното благоденствие в България през далечната 1939 година.
Много по-опасна е тезата на Кольо Колев * в предходната публикация „Крехкото лустро на демокрацията”. Ето какво казва социологът: „Ако България беше свободна и суверенна демократична страна, най-вероятно тя щеше да е... фашистка (за точност - националсоциалистическа). И фашизмът

щеше да дойде точно както е дошъл през 30-те години в Германия - на избори, демократично, в изпълнение на волята на широките народни маси. „
Основания за прозрението на Колев е проучване на Агенция „Медиана” и отговорите, които анкетираните са дали на преинтересните въпроси. Нека да ви задам някои от тях.
Въпрос: Благото на нацията е по-важно от интересите на отделни групи от нея. 87 процента от анкетираните са отговорили с „да”. Посмейте и вие да направите същото. Ако ли не ми кажете за какви групи става дума. Защото аз знам само една и вие се сещате коя е тя.
Въпрос: Честните хора няма защо да се страхуват от подслушване на телефоните. Да или не? Ха сега де, да ви видя дали сте честен или пък с няколко висящи дела.
Въпрос: Ако съдът не осъжда престъпниците, държавата трябва да намери друг начин да ги вкара в затвора. 73 процента са съгласни, а вие? Да или не? Не че харесвам отговора, но питам, ако съдът не вкарва престъпниците, има ли държава? И ако няма държава, какво правим тогава? Ама как хубаво го е казал Шекспир във Венецианския търговец, без риск да попадне под ударите на социолозите:
"Нима не е възможно този съд,
да отмени един единствен път
закона със властта си?"
Въпрос: Необходимо ли е временно ограничаване на някои граждански права с оглед на по-бързото справяне с престъпността. И тук процента е висок – 50 процента са съгласни и само 26 не го приемат. Тук, разбира се, нещата не изглеждат добре. Но пък си представете, че утре ви питат: съгласен ли сте да се ограничи придвижването по улиците на София с цел да бъдат проверени всички джипова, мутри, мутреси и хора с маймунски имена? Какво ще отговорите, ако имате пълни гаранции за това и, примерно щеф на Столичната дирекция на полицията е Краси Кънев?* Не сте сигурен, нали?
Но да спрем до тук с анкетата и да минем на главния въпрос. Фундаменталното открие на социологът е, че за да не стане драматично положението причина е, че не сме достатъчно суверенна държава, че сме член на ЕС и там има едни големи чичовци, които не са чели Винету, но поназнайват нещо историята си и могат да вържат такива неща като общество, политика и икономика. Като изключим симпатичната закачка с премиера Борисов и доведем до край логичното съждение на автора, то никак не е изненадващо. Ако не бяхме в ЕС, жална ни майка. Нямало да дойдат комунистите, а по-лошо.
И в крайна сметка като тегли калема човек , не е трудно човек да види какво се е случило и на къде отива работата. Имаме си голям проблем. С народа. Ха-ха! Разсмях се, защото се сетих за случка от Великото народно събрание. На трибуната Андрей Луканов. Чете много драматичен доклад за състоянието на страната. В един момент, премиерът разтваря ръце и пита риторично: е, сега при това положение какво да правим ние, всичките? – Да се евакуираме! – провиква се се от задните банки българският Чаплин **и залата, или поне дясната част, избухва в смях.
Съвсем най-накрая, искам да ви кажа следното: ако чуете някой да попържа народа си, да знаете, че не му е чисто косъма. Днес, когато вече всеки може да попържа султана, модата е да го стовариш върху народа. Стане ли виновен народа, всички останали са невинни.
Пък и колко му е (на народа). Той и без това е до стената.
Тъкмо по тази причина, мисля да продължа темата.
------------------
** Председателят на Българския хелзински комитет.
** Тодор Колев, разбира се. По това време беше народен представител от парламентарната група на СДС.