КРАЯТ НА ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ (ЧАСТ ПЪРВА)

В суматохата на изминалите двадесет и кусур години малко хора забелязаха, че от световната сцена слезе най-заплашителната и най-настръхналата за бой сила – Червената армия. Както всяка империя, която се разпростре извън възможностите си, и тая пропадна, провали се, продъни се и изчезна.

Това обаче не беше империя като всяка друга преди нея – не, това беше невиждан териториален провал на империя с многомилионна и  агресивна армия, която днес доста небрежно оставаме да избледнее в миналото, тая настръхнала военщина, която незабелязано погълна обикновения живот на човека и се разрастна толкова много, че се готвеше да глътне целия свят. Това беше целта й, защото това беше целта на марксизма-ленинизма, на който тя служеше с пълни илюзии за непобедимост.

Краят дойде неочаквано бързо: комунистическата икономика получи смъртоносен инфаркт и повече не беше способна да поддържа четири- милионна армия (без обслужващите я индустрии), известна на популярен език като «фабрика за лайна». Още при Борис Елцин тя започна своя главоломен разпад: веднага щом държавата започна да плаща за всичко според стойността му, тази «фабрика за лайна» се оказа най-смъртоносното раково образувание  върху тялото на Съветска Русия, изсмукващо жизнените му сокове. Последваха масови уволнения на офицери, масови съкращения на всички родове войски и затваряне на всички бази извън територията на Съветския съюз.

БАЗИТЕ

Виетнам: 20-годишна база в залива Камран. Мощен радио-разузнавателен център, летище за кацане и излитане, съвременен пристан, станция за електронно разузнаване, училище, болница, жилищни постройки, четири стратегически бомбардировача Ту-95, четири Ту-142, ескадрили Ту-16 и Миг-25. Базата е трябвало да осигурява съветско военно-морско присъствие в Индийския океан и Персийския залив.

Ангола: три центъра за радио-електронно разузнаване в Атлантика.

Сомалия: две военно-въздушни бази – една в Харгейс и военно-морска в Бербере.

Разузнавателни бази в Етиопия, Сирия, Египет, Южен Йемен.

Четири секретни бази за радио-разузнаване в Никарагуа.

Ремонтна база за руски кораби в Сирия (по-скоро символично присъствие)

Базата в Лурдес, Куба, се е занимавала с подслушване на съобщения от американските спътници, телекомуникации и комуникациите на НАСА във Флорида.

Мощен комплекс под името «Рамона» в северно-корейския град Ансан е бил насочен за следене на американските и японски бази в Окинава.

Съветската военщина и досега счита за национално предателство на Путин унищожаването на космическата станция «Мир», което стана чрез споразумение със САЩ. Тази станция е била насочена, освен за разузнаване, и за насочване на балистични ракети.

ПО  ДВА  ЗА  ЛЕВ

За държава, която буквално не беше способна да снабди населението си с пасти за зъби, поддържането на такива бази беше непосилен товар върху централизирана икономика без никакъв интерес към пазарните механизми  - конкуренция, търсене и предлагане.

Постоянно очакващата военен конфликт комунистическа върхушка, от който тя трябваше да излезе победител,  беше въоръжила до зъби огромната територия на Русия. Толкова по-жесток се оказа разпадът на въоръжените сили след разпадането на икономиката. В това отношение поддръжката на военно-морските и военно-въздушните сили е особено чувствителен елемент – без постоянно внимание дори и едногодишно бездействие на корабите е достатъчно те да бъдат извадени от строя, а по-дълго време ги прави направо неизползваеми. Още повече това важи за военно-въздушния флот, крайно уязвим при жестокия климат на Русия.

Така разпадането на тая настръхнала военна грамада започна да придобива епохални размери още в началните години след разпадането на комунизма. Според  данни, публикувани във вестник «Версия» (брой 3 от 2004) военно-морския флот на Русия е разпродал за стотинки следните кораби:

Брегова охрана – 6  кораба,

Ескадрени миноносци – 5,

Кораби за борба с подводници – 9,

Крайцери – 3,

Крайцери-самолетоносачи – 3,

Десантни и разузнавателни кораби – 9,

Плаващи бази и работилници – 6.

Русия е продала тая армада за... 30 милиона долара, тоест една десета от цената на един есминец. Поради напълно остарялото си оборудване тази разруха засяга дълбоко и радарната защита на сегашна Русия, чиито радио-локационни станции са съкратени от 65 до 80 процента.  Същото се отнася и до бойния състав на зенитните ракетни части, които са били съкратени от 118 на... 6.

За първите няколко години след разпадането на комунизма цялата въздушна армада на Русия, съставена от 1,800 бойни самолета съветско производство, е загубила летателните си възможности поради нуждата от основен ремонт. От предишните 61 авиационни полка в постоянна бойна готовност към 2006 година са останали само шест, които също не отговарят на изискванията за бойна готовност както по състоянието на авиационната техника, така и по подготовката на летците и техниците.

На 11 ноември 2008 година началникът на генералния щаб Макаров подписва директива, озаглавена «За недопускане на разгласяване на сведения за реформите произтичащи във въоръжените сили на Руската федерация». Документът отразява доста красноречиво общото състояние и проблемите на въоръжените сили. Така например до 2012 сухопътните войски в Русия трябва да бъдат съкратени от 1,890 части и съединения на 172; офицерският състав да бъде намален от 315,000 на 150,000 души, а генералския – от 1,886 на 900.

По този повод най-злостния критик на Путин, ветеранът от външното разузнаване Павел Басанц, зад който стои цялата недоволна комунистическа маса кагебисти, казва: «Няма нищо учудващо, че 87 процента от офицерите в руската армия са открито нелоялни към властта.» Нещо повече: като да налее масло в огъня той пояснява, че от 240 авиационни предприятия само седем са под контрола на държавата, а от 94 големи авиационни заводи държавата не притежава нито един дял и че по-голямата част от тях е станала собственост на чужденци.

ДА ИЗКОВЕМ ОТ МЕЧОВЕТЕ... ТЕНДЖЕРИ

В тия радикални реформи огромна роля играят САЩ, явно чрез разбирателство на най-високо правителствено ниво: под техен контрол са водещите руски конструкторски бюра за самолетни двигатели «Пермские моторы» и «Авиадвигатель». За това си има обикновено обяснение – руските авиационни конструктори не са способни да предложат нищо конкурентно в разработките си в сравнение със западните авиокомпании. Техните самолетни двигатели са изостанали, неикономични и ненадеждни.

Същото се отнася и за добива и обработката на алуминий в Русия – една трудна, мръсна и екологично опасна промишленост, за която в Русия никога не са имали особена загриженост. Изоставането в нея е толкова голямо, че без участието на западни нововъведения нейното съществуване би било под въпрос. Реформите в тази промишленост са още по-наложителни, защото главните потребители на алуминий в света са преди всичко в Западна Европа и САЩ. От тук и нищо чудно, че в повечето от алуминиевите компании на известния Дерипаска решаваща роля играят американските капитали.

Би било доста неточно ако не кажем, че почти всички тези реформи се дължът на пълната неконкурентност на съветската военна промишленост, която въпреки огромните средства от държавата е била способна само да копира, но не и да създава нови технологии и да ги въвежда в производството. Това е трагичния резултат от централно-дирижирана икономика, за която на първо място е бил за десетки години военния индустриален комплекс. Отчайващо изоставане в областта на оптичните кабели, нано-технологиите, био-механиката и компютърната техника са принуждавали Съветския съюз да прибягва все повече и повече до помощта на западни постижения в тия области. Към 2006-та всеки руски спътник «Глонас» (руския GPS) е  използвал  около тридесет процента западни части, за да може да функционира. И въпреки това  контролната станция на «Глонас», във видимото присъствие на пет спътника, не е могла при изпитания да определи местоположението си.

За пръв път в тази болна от сталинизъм страна цели 65 военни училища ще бъдат превърнати в 10 учебно-научни центъра. Нещо още по-невероятно е, че министърът на транспорта Игор Левитин е решил да последва инициативата на петербургските чиновници от «Балтийския завод» - водещото военно-морско предприятие в Русия, в завод за туристически кораби и яхти, като една огромна част от останалата територия на завода ще бъде превърната в елитен бизнес-център.

Неспособни да видят необратимостта на тоя логичен провал, българските комунисти, пребоядисани или не, продължават да чакат  хора на Червената армия да изпълнява за тях «Несокрушимая, непобедимая» и «Красная армия всех сильней». Като на зарезани от господаря си кученца, на тях до края на годината ще им бъде поднесена за успокоение и за добра служба нова партия на русофилите. Колкото до «Несокрушимая, непобедимая» - това е тема на втората част на статията.