КРАЯТ НА ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ (ЧАСТ ВТОРА)

КРАСНАЯ АРМИЯ ВСЕХ СИЛЬНЕЙ

Ако нещо в заглавието ви напомня на  “Deutschland, Deutschland, uber ales”, то е по чиста случайност. Така се нарича песента, известна още и като «Марш на Червената армия», написана и композирана през 1920 от двама руски евреи, Самуил Покрас и Павел Горинщайн, тоест по време на гражданската война. Оригиналният текст преди многобройните поправки има следното съдържание:

Белая армия, черный Барон

Снова готовят нам царский трон,

но от тайги до Британских морей

Красная армия всех сильней.

Припев:

Мы раздуваем пожар мировой,

Церкви и тюрмы сравняем с землей.

Ведь от тайги до британских морей

Красная армия всех сильней!

Бедный китаец, несчастный индус

Смотрят с надеждой на наш союз,

Вед от тайги до британских морей

Красная армия всех сильней!

Ако има руски революционер, сравним с Фюрера, то това е товарищ Троцкий. Тук аз имам предвид пламенните му речи и особено жестикулациите. Той е реализатора на революционния преврат през 1917-та, той е и организатора на Червената армия, безкомпромисен и безпощаден (виж въстанието в Кронщад). За съжаление, освен че е евреин, Сталин го е ненавиждал и заради огромната опозиция, която е организирал сред старите болшевики и генерали. Всички те изчезват скоропостижно в лапите на сталинското ЧК-НКВД, а товарищ Троцкий в специално охраняван влак, в който той е бил единствения пътник, през 1929-та е изпратен в Турция, където отсяда на остров Принципи с цялото си домочадие и огромна охрана.

Естествено, «в крак с времето», в марша на Червената армия са направени нужните поправки и вместо припева с товарищ Троцкий, се появява нова редакция:

Так пусть же Красная

Сжимает властно

Свой штык мазолистой рукой,

И все должны мы

Неудержимо

Идти в последний смертный бой!

Междувременно композитора Самуил Покрас, като будно и съобразително еврейче, заминава за Германия, а от там за доминирания от европейски евреи Холивуд, където работи кротко във филмовата индустрия. Затова и за десетки години никой не смее да произнесе публично имената на създателите на марша.

Товарищ Троцкий продължава да е немирен: той пише книги и организира световния пролетариат за неговата «перманентна революция», поддържа активна връзка и дирижира редеещата руска опозиция на Сталин. Мангизи не му липсват никога, както за целия му семеен кръг, така и за огромната му охрана – за това се грижи масата леви симпатизанти, по думите на Ленин «полезни идиоти»,  завладени от идеите му както немците от Фюрера. През цялото време праща молби за виза, и то къде? Ами в същите омразни буржоазни Англия, Франция, Белгия и навсякъде другаде, където е очаквал да вдигне пролетариата на борба.

Отказват му учтиво или му дават временни визи. И как не - славата му навсякъде е сравнима само с тази на Бин Ладен. Накрая му намират място в Мексико.

Сталинската дълга ръка обаче го настига и в 1941 един чекист  му забива брадвичка в главата изотзад. Представете си какъв революционен череп е имал товарищ Троцкий, който с цепната глава продължава да живее още два дена и умира в болницата! Така като куче, по сталински, умира създателят на Червената армия.

Но идват нови времена! ПРез 2001, пак «в крак с времето», маршът е отново редактиран, като вместо

«церкви и тюрмы сравняем с землей»

вече се пее «банки и тюрмы сравняем с землей».

Така е по-безобидно. Църквите, както знаем, днес се възстановяват и нови се строят да отворят малко място и за бога, а банките, както знаем, никнат като гъби и отдавна са заместили бога.

Другият известен марш на Червената армия е под заглавие «Несокрушимая и легендарная», композиран от Александър Александров през 1943 година. Същият, на който с наквасени очи ръкопляскат противотанковите мутри на БКП в предсмъртна носталгия пред  Хор Красной Армии имени Александрова.  Ето ви и две стихчета от него:

Ленинград мы в боях отстояли,

Отстояли родной Сталинград.

Нас ведет в наступление Сталин,

Наши танки фашисты громят.

Но, както вече знаем, за да е «в крак с времето» и тоя марш бива отредактиран и тия две стихчета изчезват от оригинала – по обясними причини. Но за да имате по-точна представа, читателю, каква музика са слушали съветските люде в петдесетте години на миналия век, ще ви цитирам само заглавията на песните от колекцията «Песни о Ленине и Сталине», публикувана от издателство «Млада Гвардия» в 1952:

Святое ленинское знамя,

Ленинская,

 Песня о Ленине,

 У кремлевской стены,

Все дороги ведут к коммунизму,

 Величальная И.В.Сталину,

 Колхозная здравица Сталину,

 Кантата о Сталине,

Великому Сталину слава!

 Славься, первый полководец!

 Нас Воля Сталина вела, 

Песня о Сталине,

Сталин родной,

Казачья дума о Сталине,

 К коммунизм великий Сталин нас ведет,

 Сталину слава!,

 Слово о великом вожде,

 Песня московских детей о Сталине.

И понеже последната песничка е за московските деца към Сталин, не би било честно ако не видим какво пеят германските деца за Хитлер:

 

ADOLF HITLER - SCHONE BLUME! (Адолф Хитлер - прекрасно цвете!)

Нашият Хитлер е нашият вожд,

Адолф Хитлер е нашето знаме, нашия герой.

Той е най-благородния човек в целия свят.

За Хитлер ние живеем, за Хитлер ще умрем!

Нашият Хитлер е нашия вожд –

Вожд на този прекрасен нов свят!

Колкото до «Красная армия всех сильней» и “Deutschland, Deutschland uber ales” , аз мисля, че трябва да бъде организиран конкурс по надпяване с хорове от двете страни, без значение дали текстовете са редактирани или не, тоест без значение дали са в крак с времето или не. Така е по-кеф.