Срещу вятъра

Спомня ли си някой за Матвей Цивинюк? Това беше гимназистът, който преди президентските избори в Русия миналата година надраска плакати на управляващата партия. Плакатите бяха залепили самите училищни власти, а Матвей написал върху челата на образите върху тях „крадци”. Не бил съгласен, че са поставени плакати само на един кандидат. Дразнела го е подкрепата за предизвестения победител. Естествено, че привлякъл вниманието върху себе си. Не може да не е съзнавал риска, който поема. И действително е призован да се яви в директорския кабинет. Матвей снима как директорката на училището му трие сол на главата. Очевидно има усет за абсурдността на ситуацията, тъй като улавя безпогрешно комичния й драматизъм. Започва да снима още докато крачи към кабинета – снима пода, равномерните си крачки, също краката на околните. Чуват се гласове. Накрая вратата на кабинета се отваря, той влиза и е поканен да седне. И тук започва тирадата на директорката. От записа на Матвей става възможно да се проследят промените в тона й. Тя е ту умерена – внушава му, че така не е хубаво да се прави, ту е настъпателна и гневна, когато го заплашва, че ще бъде наказан. Матвей обаче не се предава и казва, че еди-кой си член от федералния закон за политическите партии забранява партийна дейност в учебните заведения. Отговорът на директорката е показателен. Тя му заявява, че за него ще бъде намерен „подходящ” член от някой закон, по който да му се потърси отговорност.

Който търси – намира. Някои търсят особено старателно. Дори под вола теле намират. Не знам дали за дръзкия Матвей е имало по-сериозни последствия от назидателната лекция на директорката „как надо” и „как не надо”. Но ето, че за момичетата от „Pussy Riot” последствията се оказаха сериозни – намери се „подходящо” основание да бъдат осъдени на две години затвор. Наследниците на тези, които обърнаха православната църква с хастара навън, днес са загрижени, че християнската вяра и храмът са осквернени. Намирам загрижеността им за основателна. Действително е осквернена вярата, храмът и вярващите християни. Но осквернена е новата подменена вяра на опитомената и дресирана политически църква. Тази църква е просто дупка от кавала на политическата власт. Какъв коректив на тази власт е тя или утеха и подслон за несъгласните или отегчени от нея миряни.

„Черно расо, златни пагони.

Всички богомолци пълзят за поклон.”

Екатерина, Мария и Надежда са очевидно несъгласни и отегчени, ако не и нещо повече. Само тези два реда от скандалната им песен издават за какво става дума. Без претенция за особена дълбочина, текстът синтезира усещането им за състоянието на нещата. В него дори предсказват събитията – как водят протестиращите в затвора под конвой. Води ги „Главата на КГБ, техният главен светия”. Ако са луди хулигани, ако грешат и ако богохулстват срещу вярата, храма и вярващите – необходимо ли беше да им се обръща такова внимание – дори под формата на арест, процес, обвинение и присъда. И не прави ли всичко това протестът им по-значим и въздействащ, отколкото е имал за цел да бъде. Очи и вежди, вежди и очи. Тепърва ще се види дали нещо ще се изпише или ще се извади.

Въпросът е, че се започна отнякъде. Миналата година на спортно събитие бъдещият стар президент беше освиркан за първи път. Тогава държавните телевизии заглушиха публиката. Въпросът е може ли винаги и докога е възможно да се заглушават неудобните мнения и реакции.

Ето мнението на още един „неудобен”. Това е отец Сергий Баранов – дякон от Тамбовската епархия, който заяви, че напуска Руската православна църква, макар да остава вярващ християнин. Мотивира го именно присъдата срещу „Pussy Riot”. Като подчертава, че цени вярата си, той говори за невъзможността си да остане в лоното на „църква с лъжци и користолюбиви лицемери”. Опасенията му са, че всеки би могъл да бъде пратен в затвора „за всичко ,което си поискат”. Че „криминално наказуеми стават практически всички мисли и постъпки, които не са угодни на властите.” Отец Баранов говори за „съдебно-религиозно мракобесие”, което превръща вярата в „православен фундаментализъм”. Въз основа на това той оспорва претенцията й за „морален, нравствен еталон в нашето общество с помощта на държавата”. Нещо, върху което се гради обвинението срещу пънк групата. Защото църквата не се опитва да бъде такъв еталон без държавата, а именно с нея – императивно и неотменно. Заедно. Но дали заедно могат повече и докъде ли ще стигнат.

Изводът на отец Баранов е, че църквата се е отделила от „Бога и истинно вярващите люде”. Нещо повече – той твърди, че в трите момичета „има много повече християнско човеколюбие и милосърдие”, отколкото у тези, които ги осъждат. Обяснява и защо – според него Екатерина, Мария и Надежда „обичат правдата и я следват, а правдата прави човека свободен.”

В заплахата си към Матвей директорката го пита дали си пожелава съдбата на Ленин – да бъде изключен от гимназията, а впоследствие – заточен. Странно звучи подобен пример от радетел именно за „правдата” на Илич – убеден по принцип или по конюнктура не е важно. Важното е само, че е такъв и че излъчва несвобода до мозъка на костите си. Несвобода, с която смята за нужно да зарази („поправи”) едно подрастващо същество, което наблюдава и си изгражда мнение самостоятелно. Т.е., позволява си дързостта да мисли по-различно. Собствено мнение, за разлика от училищните власти, които са скочили в лодката с гарантиран попътен вятър.

Нали заради това протестираха и „Pussy Riot”. Те просто заявиха, че „кръстно шествие от черни лимузини” не се вписва в представата им за вяра. И се помолиха за промяна по оригинален и скандален начин, като с избора на мястото си за протест взривиха държавно-църковния катамаран.