АНТИСЕМИТИЗЪМ

Антисемитизмът, ако под това разбираме омразата към еврейството, има богата история. Самият термин е сравнително нов и преди това тя се е развивала под различни знамена. А ако решим да стигнем до корените на явлението, ще видим, че причината за него е религиозна. Затова ще започнем от там.

Корените на явлението

Така се е случило, че юдаизмът е майка на другите две големи монотеистични религии - християнството и исляма. Това е и причината за неговата непропорционална на разпространението му известност – защото той е малка, изповядвана от само няколко милиона души религия. Монотеистичните религии имат едно, родено от самата им същност качество – те са ревниви. Признаването само на един Бог автоматично предизвиква несъвместимост с всякаква друга религия и я превръща в крайна сметка във враг. Хората се разделят на две ясно разграничени групи – огласени и езичници. Това се отнася и до отношенията между самите монотеистични религии - макар да почитат само един Бог (което не е съвсем вярно), те имат и изисквания към начина, по който става това.

В това отношение юдаизмът отива най-далеч. Докато християнството и исляма предлагат спасение, като допускат и дори поощряват неверниците да преминат в тяхната вяра, юдаизмът забранява това. Неговата благодат е ограничена само до една малка група, избрания народ – евреите. Неевреинът по условие не може да бъде спасен. Затова и юдаизмът не е могъл да завладее света, въпреки предимствата, които му дава монотеизма, и се е наложило това да стане чрез неговите секти – християнството и исляма. Историята познава само един случай на осъществен юдейски прозелитизъм - в хазарската държава, където, изглежда, управляващата върхушка е приела юдаизма за официална държавна религия. Как е било заобиколено противоречието с нееврейския произход на тази върхушка не знаем, защото тази държава отдавна вече не съществува.

Деленето на човешките същества на висши и нисши днес наричаме расизъм. Под една или друга форма той се е ползвал често от хората като социален инструмент. Най-пресният случай е расизмът в нацистка Германия. Но за да бъде убедителен, той трябва да бъде подкрепен с доказателства. Нацизмът, например, е разполагал с такъв солиден довод към расовата си теория като Вермахта. Затова тя се е приемала на сериозно, поне докато доводът е бил налице.

Малките еврейски общини в средновековна Европа не са имали нищо подобно. Да твърдиш, че си по-висше същество от околните е лесен начин да предизвикаш неприязън. А когато се разбере, че си и беззащитен, това те превръща в жертва. Защото едно от най-удобните неща е да биеш по-слабия от теб с оправданието че той те предизвиква.

Че това е първопричината за неприязънта към евреите говори примера с едно друго малцинство – арменското. Арменската диаспора е подобна на еврейската и дори религиозно се отличава от европейската маса – арменците са монофизити, което е ерес от гледна точка на останалите християни. Но тази вяра не съдържа елемент на превъзходство и неприкриваната беззащитност на арменците навсякъде предизвиква само чувство на състрадание и симпатия. Не съществува такова нещо като „антиарменизъм”.

Антисемитите не си дават труд да проумеят, че в действителност тези особености на юдаизма не се дължат на зла умисъл. Еврейският народ открай време е имал проблем с оцеляването си и митът за собствената изключителност е само защитно средство, опит за оцеляване чрез капсулиране. Опитът се е оказал успешен, но с цената на други неудобства.

Полезността на евреите

И така, подложени на социално наказание в средновековна Европа, лишени от възможност да владеят земя, да станат част от управляващото малцинство, войската и духовенството, евреите стават специалисти в области, които не са им забранени (а не са им забранени, защото във феодалната Западна Европа те практически не съществуват) - търговията и лихварството. А това са много важни умения: то е опит в управлението на капитала, който в крайна сметка е довел до явлението, наречено капитализъм. Нежеланите евреи в действителност се оказват изключително полезни за европейските общества. Те се оказват предходници и закваска на днешната средна класа - средството, изградило мощта на Западната цивилизация.

Интересно е отношението на местните власти към своите еврейски поданици. В началото те са били мразени, но търпени заради специфичните им търговски умения. Постепенно някои европейски страни усвояват тези умения и развиват собствена, нееврейска средна класа. Когато тази местна буржоазия стане достатъчно силна, за да види в местните евреи съперник, евреите биват изгонвани от съответната страна.

Но историята не свършва до тук. Постепенно, когато с течение на времето местната буржоазия добие и надмине икономическите умения на евреите, тя започва да вижда в тях не заплаха, а средство, което би донесло полза на националната икономика. И на евреите им се  разрешава да се завърнат. Така Англия изгонва евреите си през 13 век, Франция го прави век по-късно, но и двете страни възстановяват правата им през 17 век. Това води до приток на квалифицирана работна ръка от страни, където този процес протича със закъснение. Нека посочим само примерът с Барух Спиноза, чиито предци са изгонени от Португалия в Холандия. Това е чиста печалба за Холандия и чиста загуба за Португалия.

Ако можем да извлечем някаква поука от тази история, тя е, че евреите са полезни за страната, която обитават. Те са и важен индикатор за развитието й. С някои обясними изключения, като Германия, можем да забележим определена зависимост: колкото по-голям относителен дял от населението заема еврейската диаспора в една страна, толкова по-развита е тази страна. Няма значение дали тя е развита, защото има много евреи, или защото евреите обичат да емигрират в развитите страни. И обратно, ако една страна бъде напусната доброволно от собствените си евреи, това не вещае добро за нея. Българските евреи се изселиха масово много малко след като комунизмът взе цялата власт в страната. И ако нещо ни възпира да отпишем България от бъдещето, това е фактът, че все пак в нея останаха няколко хиляди от тях.

Антисемитизмът в България

Антисемитизмът в България няма богати традиции. Донякъде това се дължи на обстоятелството, че няма такива и в Османската империя, където България пребивава в новата си история. На битово равнище е съществувало иронично отношение към евреите, не по-различно от това към други етноси, като власи или цигани. Днешният български антисемитизъм е предимно вносен - с руски и немски произход. В сравнение дори със съседите на България постиженията му са посредствени. Нека сравним, например, третирането на евреите в България и Румъния – две напълно съпоставими по статут страни  по време на войната. Докато в Румъния са налице спонтанни еврейски погроми, в България мерките срещу евреите са само от страна на официалната власт в изпълнение на съюзнически задължения. (При това тези мерки често са саботирани по андрешковски от самата тази власт.) В крайна сметка България запазва практически всичките си еврейски поданици, докато съдбата на евреите в Румъния е далеч по-лоша.

Днешният български антисемитизъм няма рационална основа. Понякога той се използува като хранителна добавка към други омрази – например, антиамериканизмът се гарнира с антисемитизъм. Когато се изповядва искрено, той е компенсационна проява: чрез него комплексирани лица се опитват да заглушат мъчещото ги чувство за непълноценност по отношение на нещо. Затова и не бива да му се отделя повече внимание, отколкото заслужава.

Веселин Кандимиров

Още от автора на www.kandimirov.com