Червената олигархия и носталгията по комунизма

Според проучване на агенция Медиана, “повече от половината от хората в България смятат, че трябва да се национализират капиталите на всички забогатели през последните 22 години… (виж тук). Над 40% от участвалите в анкетата смятат, че всички, които разполагат с пари и имоти за над 1 млн. лв. са за затвора.”

Ето това е последицата от факта, че хора свързани с бившата  Държавна сигурност получиха прословутите „куфарчета“  през 90-те и за една нощ станаха милионери. По същото време контролираните от същите хора медии повтаряха на бедните гласоподаватели, че и едните и другите са маскари, че демокрацията не е по-добра от комунизма. Така докато мъдрите (всички ние) се намъдруват (за кого да гласуват), лудите се налудуваха…

Кога ще излязат досиетата на кредитните милионери?

Но дори и да излязат – докато големите крадци у нас остават ненаказани, нищо няма да се промени. Ако  повечето хора в една държава искат национализация и вярват, че не можеш да станеш милионер без да си престъпник, как може това общество да бъде нормална  капиталистическа  демокрация?
 

Докато нямаме функционираща правна и право-охранитална система не можем да бъдем капиталистическа демокрация, независимо че сме държава-член на Европейския съюз. Докато най-големите престъпници се разхождат свободно по улиците на София и по плажовете на Канарските острови, винаги в хората ще има подозрение, че всеки, който има над един милион лева, независимо какво, как и колко работи, е престъпник.

Национализацията и инкриминирането на милионерите по принцип, без да ги питаме откъде са им милионите, е комунизъм. Демокрацията е власт на закона.

Може да се забогатее честно, по правилата, с труд и ум!  Но когато бивши охранители на комунизма и бивши комсомолски лидери се превръщат в милионери за една нощ, хората започват да изпитват отвращение не просто към тях, а към капитализма.

Ставайки капиталисти, комунистите предизвикват хората да искат връщане на комунизма.

Не е ли това тъжно?