„Ну, погоди!” и някои видове символика

Руският вестник „РБК дейли” пише, че България е проявила лоялност към „Южен поток” и затова е получила отстъпка за цената на газа. Изданието уточнява, че всъщност отстъпката не е голяма и че е по-скоро символична. – 95 милиона долара и че щяла да трае само девет месеца.

Страната ни удовлетвори руското желание проектът да изпревари влизането в сила на Третия енергиен пакет на Европейския съюз, който предвижда достъп до газопровода да имат и трети страни. Ако не беше го направила до началото на 2013 г., това щеше да означава, че като член на ЕС е длъжна да раздели собствеността на тръбата от преноса на газ. Нещо, което Русия се стремеше да избегне и вече е постигнала целта си. Миналата година тя не успя да си извоюва спецстатут за проекта, което би й позволило да не се съобрази с европейските изисквания и с Третия енергиен пакет. По този повод от руското енергийно министерство тогава заявиха, че преговорите с Европейската комисия са в безизходица и че са възникнали „разлики в идеологическите подходи”.

През ноември 2010 говорителят на ЕК Марлене Холцнер коментира, че междуправителственото споразумение между Русия и България от 2008 г. за „Южен поток” трябва да се промени, за да могат и други страни от ЕК да имат достъп до тръбопровода.

Но ето, че в края на август 2012 г. Русия финтира Брюксел с пас, подаден от София. Вероятно идеологическите подходи си паснаха. Руският аргумент за несъобразяване с Третия енергиен пакет би могъл да е, че „Южен поток” е стартирал преди европейската директива. Нали затова беше цялото бързане.

На фона на снизходителния коментар на „РБК дейли” за символичната отстъпка в цената на газа за България, министър Добрев заяви, че България ще финансира проекта „абсолютно символично”. Подробности около символиката обаче бяха спестени, защото имало конфиденциална клауза. Тепърва ще усетим цената на лоялността си към „Южен поток”. Договор, изискващ да остане забулен в тайна, би могъл да подхрани съмнения, че лоялността не е двустранна.

Европейската лоялност е друг тип – изисква прозрачност, яснота и предвидимост. Вероятно оттук се получава споменатата идеологическа несъвместимост.

Плащаме най-скъпия газ в Европа. В сравнение с цената на газа в САЩ, нашата е умопомрачителна. Заради намаление от само 11 % и то за ограничен период от време, се гмурваме с главата надолу в обвития с тайнственост „Южен поток”. А може би така трябва, според Великата шаячна правда. Не струеше ли тя от прозрението на министър Петър Димитров, че няма защо да се разгласяват подробности около договора за АЕЦ „Белене”. Щели сме да видим най-много, че „булката има мустаци”. А без мустаци не можем. Едни отпаднаха, но се задават нови -.по-засукани и по-неустоими.

Подписали сме протокол за конфиденциалност. Ако той гарантираше националния ни интерес, не би ли било това повод да се огласят гордо всички подробности. Защото гордост иначе се демонстрира по далеч по-незначителни поводи. Да не би в случая да е гарантиран интерес, но той да не е българският. Този интерес държи да се запази тайната с оглед на бъдещи преговори с други партньори. От когото – колкото може. От нас явно може много. Лоялността не към съюза, в който членуваме днес, а към един друг съюз – формално несъществуващ, напомня за поговорката „Където е текло, пак ще тече.”

На фона на проблемите, пред които е изправен „Газпром” за продажбите си в Европа, не бяхме ли в позиция да настояваме за много по-голямо намаление в цената на газа. Самото руско правителство признава, че с оглед на „шистовата революция” в САЩ и увеличения дял на спотовите договори, „Газпром” е пред невъзможност да поддържа високи цени по дългосрочните си договори. Може да е изправен пред такава опасност, но очевидно не навсякъде. Ето, че разрешение – пролука сред европейските правила се намери с помощта на член на самия Европейски съюз. Тази пробойна не може да се запълни с интерконекторни връзки – това са разнопосочни усилия. Те не са координирани, а всяко е само за себе си в стремеж да се демонстрира както  игра по европейските правила, така и да се угоди на нехваналата ръжда дружба – която (ужас!) накърнихме с отказа си от АЕЦ „Белене” и „Бургас-Александруполис”. Значи ли това, че бяхме длъжни да наваксаме с последната опция от „големия шлем”?

Чудя се дали сега един бивш кандидат-президент ще откаже да го боли определена част на тялото. Да, оглеждам се къде живея, според призива му. Оглеждам се дали сме си решили проблемите, за да даваме съвети на други. И какво да видя – той и аз откриваме проблеми в съвсем различни неща. Въпрос на несъвместим окомер и светоглед.

Според определен светоглед руските деца вече няма да гледат „Ну, погоди”, заради хулиганското и аморално поведение на вълка, който дава лош пример и учи на неприлични неща. А-у!

Какво ни дават скромните 11 процента в намалението на газа на фона на конфиденциалните подробности от подписаните протоколи за „Южен поток”? И дали няма да се окажат изненадваща поредица от нов енергиен филм за страната ни със заглавие „Ну, погоди!”.