Бележка под линия

Ясно ми е, че в политиката не е възможно винаги и във всичко да се угоди на всички привърженици на една партия. 
Позицията на ДСБ за  т.нар."Pussy Riot" не е моя позиция и не ме представлява. 

Причината е , че по Кръщение  няма как да приема изречение 1, 2 и 3 от глава "За приличието" на "Платформа на модерната десница на Българите".

Представата за морал на хората е различна в зависимост от тяхното възпитание, традиции, вярвания и представи. За едни алчността е добро, за други е зло; едни са убедени, че могат да правят всичко с живота си, защото Бог ги обича, за други Бог е строгият съдник на делата им. Не е задължително човек да следва някаква религия, за да бъде добър, както религиозността на другиго не е гаранция за праведността и чистотата му.

Не е тайна, че съм бил последователен противник на поведението на десницата по отношение на Църквата и особено на участието на СДС в църковния разкол от началото на 90-те. 

Казвам това "с кротост и боязън" (1 Петр 3:15). Няма драма. Моля да не се спекулира, шерва, лайква и прочие.

Споделям напълно изказването на проф. Калин Янакиев при представянето на Платформата.
"Аз съм малко по-консервативен, отколкото е непосредственото звучене на някои изречения тук. ... Аз не смятам, че моралът е въпрос на възпитание. Моралът, произтича от естествен закон, който Творецът е дал. Той е абсолютно всеобщ и универсален... Всички ние, по интуиция знаем, че зло със зло не може да се побеждава, че между зло и зло не може да се избира"

Намирам себе си изцяло в глава "За нас самите" от същия документ.

За нас самите

Обществото е резултат от бавно и постепенно историческо развитие. Ние ценим историята и черпим поуки от нея. Уважаваме обичаите, традициите и институциите, защото въплъщават скритата мъдрост на опита. Историята ни кара да бъдем благоразумни скептици спрямо всякакви абстрактни политически принципи и философски доктрини. За здравия разум няма сигурно рационално познание за обществото. Защото хората и тяхното общество са безкрайно сложни и непредсказуеми. Нашата собствена история ни предупреждава, че човешкият разум не е всесилен, че утопичното мислене и социалното инженерство са не само погрешни и опасни. Те са в състояние да разбият живота на поколения. Ние сме преживели един зловещ комунистически експеримент и няма да допуснем друг подобен. Сигурността, справедливостта, свободата и останалите ценности не са абсолютни, защото като всяко човешко дело дават възможност да се злоупотреби с тях. Ние помним, че първият законен бизнес на мафиотите беше да продават сигурност като застрахователи. Свидетели сме как в собствената ни страна свободата, без сигурност и справедливост, създаде олигархия и мафия и им даде възможност да перат доходите си. Благосъстоянието на хората е критерий за политиката. Днес този критерий има напълно конкретен израз: да постигнем изпреварващо икономическо развитие, така че качеството и стандартът на нашия живот да бъдат като на средния европеец.