НИЙЛ АРМСТРОНГ – ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ДЕФЛОРИРА ЛУНАТА

Да искаш да стъпиш на Луната се иска не само дълги години тренировка, но и да имаш солидна доза романтизъм, с други думи да си влюбен в идеята. Кой иначе би тръгнал в безкрайната чернота на вселената, затворен в една кабина като в нацистка душегубка за седмици, обслужван за най-насъщните си нужди от бордовата автоматика и с немалък шанс да си остане някъде там в нищото завинаги?

Излизаш от тая малка, жалка, синя планета Земя и за известно време губиш напълно понятие къде е горе, долу, ляво, дясно, изток, запад, север и юг. Висиш в тъмното, покрай теб не отминават като във влак дървета, хора и къщи и виждаш само Луната – едно прашно, продънено от метеорити кълбо без никаква капка живот.

...МОМАТА ОТ СЛЪНЦЕТО ПО-ХУБАВА,

ОТ ЛУНАТА ПО-ГИЗДАВА...

Но иначе е красива, пустата му Луна! Наричат я Луница, Сестрица, Месец, Месечинка и Месечко, нашата единствена компания в космическата самота. Описват я като сребърна или синя, тя ни е дала един от календарите – лунния. Заради нея стават приливите и отливите. И наистина, друг като нея нямаме наблизо; кучетата лаят по нея кой знае защо; влюбените и поетите лаят по нея още по-зле и я гледат като омагьосани:

 А за ексцентрици, щураци и глупаци си имаме и нейна дума – лунатици.

А колко още неща не знаем за нея! И така, на 20 юли 1969 американците Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Бъз Олдрин стъпиха за пръв път на Луната. Доколкото това събитие можеше да се види тогава,то беше гледано по целия свят от 500 милиона души. В това число обаче не бяха българите. А събитието беше невероятно, защото беше може би най-голямото на двайсти век. Ние не знаем, и може би никога няма да знаем, дали други същества във вселената са прелитали от едно небесно тяло на друго.

Полетът на «Аполо 11» беше уникален и по други причини – той сложи край и на руските амбиции за космическо превъзходство. Много скоро след това Съветския съюз разбра и нещо много по-важно – че технически не беше способен да изпрати хора на Луната. Това важи и досега. Както и самият комунизъм, за Съветска Русия Луната се оказа по-голяма лъжица от устата й.

Една типична за американците категория хора е така наречения “reluctant hero”, тоест герой  неохотно, без желание. За тях руския «показуха», тоест фукльо, не върви – той е “phoney”, в превод фалшив, престорен, неискрен, без стойност. Когато Армстронг разбрал, че неговия бръснар от 20 години продал косата му след подстригване на някой за 3,000 долара, той го заплашил със съд и му дал да избира: или да му върне косата, или да даде трите хиляди долара на благотворителна организация по негов избор. Бръснарят и така, и така не могъл да върне косата и избрал второто.

Няколко биографи от години са гонели Армстронг с предложения, докато най-после един го убедил. Това е и единствената му официална биография. След кацането на Луната екипажът на «Аполо 11» обикаля света по покана на огромен брой страни . През май 1970 Армстронг пътува и до Съветския Съюз, за да говори на тринайстата годишна конференция на Международния Комитет за Космически изследвания. От Полша той пристига в Москва (посещение в Чехословакия е изключено само две години след Пражката пролет). В Москва той се среща с премиера Алексей Косигин. Награждават го, но им се плаче, защото Съветите загубиха космическата конкуренция. За пръв път на чужденец му показват свръхзвуковия самолет Ту-144, същият, който по-късно се разби по време на самолетното изложение в Париж. Оказа се, че съветските шпиони на КГБ са били известни с опитите им да откраднат проекта и западно-европейските разузнавания са им пробутали грешни данни. По тая причина тоя самолет беше известен на Запад и под името «Конкордски».

Тодор Живков и неговата пасмина не могат и да си представят, че могат да поканят Армстронг в България без разрешение от Съветския съюз. Ще минат години преди българите да гледат кацането на Луната.

Когато на 25 август Армстронг почина, семейството му отправи един особен призив към всички нас, напълно в стила на тоя голям човек: да намигнем на Луната – най-добрия начин да почетем Армстронг.

Аз й намигнах, а вие?