Тотю прилага наученото

Огняроинтелигентската компания в правителството не би била пълна, ако в нея нямаше синдикалист. Когато финансовия министър Симеон Дянков подозрително замълчи, идва ред на Тотю Младенов. Той е рожба на новото ни АОНСУ с два филиала – КТ „Подкрепа” и КНСБ.
В тях се учат най-важните понятия в чудния свят на социализма – минимална работна заплата, индексация, осигурителни прагове и разбира се колективно трудово договаряне. На всички равнища, във всички отрасли, във всички браншове, по градове и паланки.
И ето , че днес социалния министър обяви, че през следващата година ще бъдат увеличени всички пенсии. Ще се вдигне и максималния осигурителен праг, за да могат да нарастнат и най-високите пенсии, засега определи тавана от 700 лв. Разбира се, Тотю ще приложи наученото. И може би увеличението ще бъде все пак някаква индексация. Макар , според мен по-точното име на понятието да е компенсация. Компенсира се инфлацията, така че пенсионера да може да прибави едно кисело мляко и по този начин да възстанови дневната си дажба от преди три години.
Изходното съждение при индексацията е, че държавата прибавя процент, към онова, което някога, при навършването на определена възраст ти е дала. И сега си имаме две поколения пенсионери. Най-възрастните, на които държавата еднолично им е определила пенсиите и по-младите, които са точковата система. Създадена и гласувана пак от държавата. Това, разбира се е така, защото у нас не пенсионерите спестяват за старини, а държавата го прави вместо тях. Спокойно можем да кажем, че пенсионерите са един вид държавни хора. Хора на отглеждане. И даже недоумявам, защо освен Закон за детето, все още няма и Закон пенсионера.
Но, както и да е. От индексацията няма отърване. Индексираха ни и по времето на социализма. И то двойно. Веднъж цените, после заплатите, сетне отново цените и накрая пак заплатите.
Ако живеехме в други времена най-вероятно още в началото на годината, синдикилист-министър щеше да обяви десетпроцентно увеличение на заплатите. И в държавния, и в частния сектор. Но понеже не е така, засега подръка са му единствено пенсионерите.
А тяхната е ясна – ще измират между две компенсации. Синдикатите ще се черпят между две заседания на борда на НОИ. А парите на пенсионерите – сребърни или обикновени – ще гният по държавните фондове.
Все пак, аз мисля, че има бъдеще. Ако не за днешните, то поне за утрешните пенсионери. Само че го виждам без Тотю Младенов. Без школите на АОНСУ, на Симеоново, а може би и на КГБ. Това последното не мога да твърдя със сигурност, той като никой не е проверявал българските министри нито за адекватно душевно състояниие, нито за принадлежност към чужди разузнавания.
Ако искате да знаете малко повече за това бъдеще, отворете калкулатора, представете си, че осигуровките ви отиват в лична пенсионна сметка, усреднете лихвите и средната заплата за съответния период, прибавете бонус, ако имате такъв, наложете го върху изминалите години трудов стаж и ще видите за какво става дума. Можете и да улесните задачата като поразгледате сайта на Института за пазарна икономика. С други думи каквато пенсия можете да си спестите сам, държавата няма да може да на го направи. Не сто, не две години, а до свършека на света.
А иначе Тотю Младенов след някоя и друга година ще се пенсионера и той. И то на максималната пенсия. Всички, от всички видове АОНСУ, се пенсионират на максималното.
Но не мислете, че ще разчита на една пенсия. Няма вече такива синдикалисти. Даже по света вече няма.
----------
* За сведение на по-младите. „Огняроинтелигентска” е стихотворение на Н.Й.Вапцаров. В годините на Прехода компанията на огняри (мутри) и интелигенти се наложи като добра практика в бизнеса. Първите дават работа на вторите, а последните въртят счетоводството или други по фини работи. И съответно легитимират мутрите пред обществото.