"На война като на война"

Европейската комисия започва разследване дали „Газпром“ не задушава конкуренцията на газовия пазар в Централна и Източна Европа. Нещо, което противоречи на антитръстовите правила в Европейския съюз. Съмненията са, че компанията злоупотребява с господстващото си положение при доставянето на газ.

Целта на разследването е да установи нарушават ли се тези антитръстови правила и сега – изненада – ще бъде разглеждано поведението и на компании от страни от ЕС, които работят с „Газпром“.

Дали разследването ще се затрудни в квалификацията на подписаните протоколи между „Газпром“ и българската страна за форсиране на „Южен поток“. Форсиране, предназначено да бъде избегнато изискването до тръбата да се допускат и трети страни. Дали проектът ще бъде привидян като диверсификация на енергийните ни източници, както тук си го привиждаме покрай едва наченатата интерконекторна връзка с Румъния. Родната „диверсификация“ е с определено шизофренен оттенък.

Ако подписаният договор с „Тотал“ за търсене на нефт и газ в Черно море се реализира и оправдае целта си, България ще направи сериозна стъпка към енергийната си независимост. Министър Добрев твърди, че евентуално добитият газ от Черно море газ ще е по-евтин с около 30 или 40 % от този, който купуваме сега от Русия. Той твърди също, че започват проучвания в Южна България за наличие на конвенционален газ и на нефт.

Това означава, че, както е казал поетът: „а може, по-иначе може.“ От което доставчиците на газ за страната ни могат да се почувстват застрашени. Но нека видим кога и дали новите планове ще се осъществят.

В статия на Владислава Пеева в „Медиапул“ от 28.07.2010 („Местендобив поевтинява газа с 5-10% още от октомври“) става дума за това какво ще последва, ако започнем да добиваме газ от собствени находища в Черно море. Тогавашният министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков е цитиран да казва, че при спешно задействане на тези находища газът ще поевтинее с 5-10 % още от октомври 2010. Двамата с директора на „Мелроуз рисорсиз ПЛС“ Дейвид Арчър заявяват, че компанията може „да доставя за пазара суровина, която ще струва доста под 300 долара за 1000 куб.м. Такава цена иска българското правителство от руската „Газпром“, която в момента е единственият доставчик за страната ни.“

Да повторим, че това се случва през юли 2010. Сега е септември 2012, а цената на газа за страната ни е далече над споменатата. За нас тя е 490 долара за 1000 куб. м. Дребна подробност – за Германия цената на същата стока е 330 долара за 1000 куб.м. Всеки може да прецени кой колко и какво е отстъпил от позициите си.

На „Мелроуз”  вече е предоставена шестгодишна концесия за добив на природен газ от находището „Каварна изток”. Сега остава да се види как ще потръгнат нещата и с каква скорост.

Трайчо Трайков вече не е министър. На фона на цените в Европа и САЩ отчитаме като голям успех намалението на газа с 11 %. Намалението ни струва обвързване с обвития в тайнственост „Южен поток“.

Междувременно Русия предяви към нас иск за един милиард евро. Заради отказа ни от неизгодната за нас АЕЦ „Белене“. Вероятно ни очаква успешно и коректно партньорство по всички фронтове.

Дори разследването на Европейската комисия да потвърди съмненията, че „Газпром“ задушава конкуренцията, никой не може да ни избави от енергийна колонизация, ако ние самите не пожелаем. Знак за подобно желание би било укротяването на „Южен поток“ поне докато изчакаме заключението на Европейската комисия. Вместо това ние форсирахме проекта и затвърдихме едностранната си енергийна зависимост. Като се има предвид, че снабдяването с енергийни ресурси може да се използва с политически цели, е необяснимо защо цакаме европейските си партньори, вместо да сме солидарни с тях. Галопът ни към „Южен поток“ е обратно пропорционален на енергийната ни диверсификация, тъй както „освобождението“ ни през септември 1944 беше обратно пропорционално на националната независимост на България.