Николай Флоров«До януари 1990 в Съветския съюзимаше 653 милиона копия на ленински трудове на 125 езика – може би единствената област, в която комунистите са постигнали изобилие». (Волкогонов, «Ленин», стр.30)
Когато ги питат за изборна програма, за идеи, или просто от сега накъде, бесепарите все повече търсят спасение в майтапите. Не че ги бива за майтапи – когато един от тях се измайтапи с неговата идея за СПИН, и всички останали гракнаха: о, ужас, някой смее да се измайтапи с партията!
Това е лесно обяснимо: партията е затънала до гуша в тресавището на сталинизма, тоест на интернационалната грандомания и не знае как да бъде просто една от националните партии. На всичко отгоре я води и грандоманче, наследило от баща си вкуса към властта. Забележете: не чувството за отговорност към нацията си, а жажда за власт. Идеята това същество, откърмено със “silver spoon in his mouth” да стане председател на европейска партия показва само до каква степен европейските социалисти нямат нищо общо с българските. Те никога няма да узнаят как например е управлявал баща му и какво точно е правел марксизма-сталинизма по негово време в България.
Не е нужно да споменаваме, че продънването й на последните избори беше грандиозно. С фолклорно-ехидна усмивчица под мустак българите чакат да видят как партията ще се разплете от кълчищата, в които се е оплела. Колкото повече време минава, толкова повече личи колко трудно й е да преглътне провала. А това идва не толкова от грандиозното издънване, колкото от нейното традиционно чувство за превъзходство, надменност и непобедимост. То от своя страна идва от марксистко-ленинската теория за историческа предопределеност (determinism) за нейното необратимо съвършенство, на която тя още плаща данък. Но то идва също така от нейния доведен за ръчичка вожд Сергей Станишев – едно генетично несъобразено с вкусовете на българите същество, чиято руска природа им вдига кръвното също толкова, колкото и арийския нос на Фердинанд, облечен в народна носия.
Според отмъстителното предсказание на Татяна Дончева, ако не си оправи бакиите, партията ще се свлече до около четири процента. Госпожа Дончева е мазохистично-оптимистична: ако се съди от миналото на тази партия, нейният най-реалистичен процент би трябвало да е около 0.1, тоест една десета от един процент, или толкова, колкото на хомосексуалистите.
Какво трябва да направи БСП, за да спечели своето място в живота на нацията?
Много просто – да си признае , че може и да губи, защото е грешна както всички останали.
Да слезе долу при масите, както винаги е твърдяла че прави, и да представи чрез идеи и цифри, от врата на врата, какво ще направи за щастливото бъдеще на българите.
Да изрита всички ченгета и генералски десарски отрепки от членския си състав.
Да даде публично обяснение защо не поиска обратно завлечените от сталинска Русия архиви на окупирана България.
Да поиска извинение от руското правителство за унизителното завличане на българското правителство в Москва от окупационните власти в 1944.
Да заклейми публично насилствената разправа с всички политически опоненти по времето на Вълко Червенков и Антон Югов и системата на концентрационни лагери, установена в страната по модела на Сталин и Хитлер.
Ръководството на партията да премине интензивен курс по домашно възпитание и обществена етика, след което да проведе активна образователна политика сред членовете си за въвеждане на толерантност и уважение. Да знаеш повече никога не е късно!
Да се състави обществен комитет, който да следи за генетичната склонност на партията към периодични изблици на насилие – революционно, идеологично или каквото и да е друго.
Да скъса всички връзки с руската мафия и нейния нео-сталински елит.
Това далеч не е всичко, когато всички знаят нейната страст към конспиративност, избиваща често в гангстеризъм. А ако още не знае на кой бог да служи, да си наеме стратег, който да им изработи партийна програма.
А, и не на последно място, спешно да организират масова партийна кампания за изучаване на английски език, с особено внимание към противотанковите мутри на беловласите защитнички на партийния рубеж, защото няма по-жалка картинка от благоговееща пред Русия българска комунистка с нейния безпадежен български език, опитваща се да говори на правилен руски.
Английският език ще има и друго предимство – така партията ще може да изучава трудовете на Маркс на езика, на който той е бил публикуван най-много. За особено богонравни партийни богомолки партията може да огранизира и посещения на гроба на Маркс в Англия, водени от достоен партиен проповедник. Така партийната маса ще може да научи и това, което никога не са й казвали за марксизма цели петдесет години. Ако обаче партията приложи спешно тия мерки, тя ще има някакъв шанс да се включи в заветните четири процента, предсказани от партийната гадателка Дончева. Ако ли не, партията рискува да заеме исторически определеното й място от 0.1 процент, или както казахме - толкова , колкото на хомосексуалистите.
И при двата случая процентите отговарят напълно на стара индийска поговорка, според която злото никога не бива да се унищожава напълно, но да се държи до минимум – само така може да се оценява доброто.