Цирк “Белене”

Бях се покрил за десетина дни вдън гори тилилейски – там, дето нито интернет има, нито пък дългата ръка на мобилния оператор може да те достигне. След което се връщам и гледам: цирк “Белене” пак разтворил врати!

Цирковата музика дъни с пълна мощ, клоуни се нашляпват взаимно и се млатят с надуваеми чукове, дефилират мажоретки, надскачат се политакробати, изкусни жонгльори жонглират с жестове и словеса. Един министър го оковават във вериги, обкичват го в пранги и катинари, затварят го в стоманен сандък и го адресират чак за Париж, а той – родният наш Худини – сърцераздирателно се кълне, че ще се измъкне. За разтуха на публиката една черендалеста и червенокоса певачка с тигров пламък в очите носталгично реве и извива: “Ах, Белене, Беленеее...”

Най-сетне докарват някакъв нечуван звяр – хем хилав и никакъв, хем злобен и вероломен. Оркестърът свири туш: появява се звероукротителят: мускулест, решителен и магнетичен – той носи дълъг трицветен бич в ръце – и като влиза в клетката, изплющява с бича: “Алле, Путин!” И Путин... скача.

Майтапа настрана – беше ясно, че темата с Втората атомна няма да ни отмине току-така. Че рано или късно третата колона ще излезе от фазата “подписка” и ще влезе в привичната си роля на трагичен хор, пригласящ на сатрапските геополитически жестове (с основен рефрен “казвахме ли ви ние”). И че руската брадва ще ни тресне в гърба, въпреки че уж сме се договорили с братушките (и отново сме го направили зад гърба на българския народ): затваряме Белене без много врява и безумство – срещу което ви помагаме да прецакате ЕС чрез “Южен поток”, а като компенсация ви пускаме да строите и нов хилядник в АЕЦ “Козлодуй”. Договорились? Договорились.

И изведнъж – прааас! – един милиард евро иск. Прав е министър-председателят: вероломно. Но не и неочаквано. Това всеки, който поне малко познава руската история, би могъл да го предвиди. Освен ако е пълен балък.

Или просто добър артист, който се прави на гневен. Този занаят – на силните думи – Бойко Борисов наистина го умее, само дето не е така със силните действия. Чуйте например това: “Аз истински се надявам, че президентът Путин не знае за това им действие, защото ако знае, никак няма да му бъде приятна срещата на 9 ноември в България. Тогава трябва да подпишем за “Южен поток”.

Звучи малко като заплаха, нали? (Като оставим настрана тази странна надежда Путин да не е чул, ни видял – тъй като според една неотдавнашна негова заповед всички подобни решения на “Газпром”, “Атомстройекспорт” и прочее такива са негов прерогатив.) Малко като казване: ако не оттеглите този иск, ние пък ще денонсираме своята подкрепа за “Южен поток”. Звучи мъжествено – при все че руснаците може би искат точно това. И искът е начинът да се гарантира българската подкрепа за газопровода – стратегически много по-важен от и без това безперспективната вече АЕЦ.

Какво обаче казва българският премиер веднага след това? Нещо фалшиво и досадно, плъзгаво и угодно – казва клише, преживяно от вече близо шест десетилетия като плява именно от господа офицерите от третата колона (като Румен Петков например): “Русия като държава и руският народ, и България са приятели от векове и ще бъдат приятели и за в бъдеще”.

Би било добре да му напомним, че това е същата тази “дружба от векове за векове”, за която говореха (и говорят!) тези, дето убиха дядо му. Русия – не само сега – но и през цялата българска история – не е била приятел на България – дори и когато за пред света божем са ни освобождавали нас, братята християни, от турско иго, то реалната им цел е била да заседнат тук, да установят удобната за тях форма на управление, която да придава на новата държава статуса на Задунайская губерния – и да ни превърнат в плацдарм за завладяване на проливите.

Още по-малко може да ни бъде приятел Русия сега – когато – след решителната еманципация на бившите държави от източния блок – България си остана единствената страна, за която те реално имат ресурса (включително политическия!) да поставят в зависимост до степен, която позволява тя да бъде използвана като геостратегическа база за руското влияние на Балканите, а и в контекста на ЕС.

Основната задача на третата колона в България е именно в това: да осигури и затвърди тази зависимост – като наниже на страната ни енергийна примка на шията. За това са и разните задкулисни врътки, големи шлемове, подписки, поръчкови протести като този срещу шистовия газ и прочее.

И затова циркът Белене може да е колкото си иска налуден – но не е смешен. Защото това цирково представление е тест: колко ще издържим, в каква степен политическият ни елит и гражданското ни общество са склонни да клекнат (както се превили винаги досега). Ако се прояви колебание, ако и този път проработи добрата приказка за братушките, за дядя Ивана и за дружбата от векове за векове – тогава нещата са ясни: зелена светлина за Южен поток плюс неясно обещание искът за Белене да бъде редуциран някога в някакво бъдеще с... примерно с 11%.

Ако обаче този тест не успее – ако примерно желанието на Симеон Дянков да се напляскат руснаците се превърне в национална политика (каквото това желание беше в Полша, Чехия и Прибалтика например), то страната ни има шанс. Имаме шанс да разсечем гордиевия възел и България да се измъкне веднъж завинаги от полит-енергийните домогвания на Русия; имаме шанс да изпратим тази дружба от векове за векове (заедно с подопечния й комунизъм) в музея за изхабени митологии. Бих казал дори, че един милиард евро е доста умерена цена за постигането на подобна геостратегическа цел.

Не е толкова трудно да се направи. Може да се следва например следната програма, която предоставям на вниманието на премиера и неговия кабинет.

Първо – заявява се незабавно и категорично, че предвид внесения иск България преразглежда партньорствата си с Русия – като оттегля участието си във всички енергийни проекти, тъй като липсват доказателства за почтеността на нейните партньори от руска страна; като това важи на първо място за договореностите по “Южен поток”.

Второ – вдига се забраната за добив на шистов газ и се сключват концесии за добиването му с компании без руско участие. Опроставят се концесионните процедури за добива на всякакви енергийни суровини на българска територия.

Трето – обявява се за продан произведения за АЕЦ “Белене” руски реактор, а за трети хилядник на площадката на АЕЦ “Козлодуй” се търсят нормални инвеститори и производители.

Четвърто – провежда се мащабно разследване на всички действия, свързани с вземането на решение за възобновяване на проекта АЕЦ “Белене” – въпреки научно обоснования отказ от него през 1990 г.; на конкурсните процедури, предопределили възможността в търга да играят само руски или дъщерни на руските фирми; на избора на българските подизпълнители по проекта; на решението да се започне неговото изпълнение, без да има реален договор с фиксирана крайна цена; на анексните споразумения, които продължават работата по строителството на ядрената централа без договор и без валидни лицензи за това – и прочее. Това разследване трябва да бъде поръчано от правителството и предприето с ресурсите на самата държава – включително от ДАНС, НРС и другите тайни служби – като се търсят на равнището на изпълнителната и законодателната власт виновниците за това национално предателство – включително и политическите виновници – и като резултатите бъдат оповестени публично и предоставени на прокуратурата със съответните заключения – и с публично оповестено искане да бъдат започнати дела за предателство към националните интереси от най-овластени представители в правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев – включително срещу двамата бивши премиери.

Пето – провеждат се незабавни консултации в европейската и евроатлантическата общност – с търсене на гаранции за националната ни сигурност и за помощ в случай, че страната ни бъде подложена на брутален енергиен рекет.

Толкоз. Е, има и още някои необходими мерки – крайно време е например някои лица в българските предели да бъдат пратени с еднопосочен билет до Москва – като заплаха за националната сигурност на страната ни – но за тях се надявам големите босове в този кабинет, врели и кипели в коридорите на МВР, да се сетят и сами. Твърдо съм убеден обаче, че този – или сроден, но също достатъчно радикален пакет от мерки, би затворил завинаги цирк “Белене” – и би изпратил разните големи шлемове в музея за исторически изкопаеми.

А иначе – при по-колеблива програма – не бих се учудил, ако на следващото цирково представление разиграят на томбола кокалите на изядения звероукротител.