Човекът и природата

Представям ви финалната част от тазседмичния коментар на Юлия Латинина за радио Ехото на Москва. Преводът, бележките в скоби и заглавието са мои. Приемам забележки за превода – правил съм го на прима виста. 





 Сега за най-тъжното, което искам да кажа и което отдавна исках да обясня и без връзка с Владимир Владимирович (Путин – заради снимките му с жерави из руските медии – бел.Ст.), което се отнася до това, че за съжаление е безполезно да се бориш за спасяването на природата в бедна страна, защото да се спаси природата може само построявайки нормална икономика и нормална държава. За съжаление, бедните страни не могат да живеят в симбиоза (така е в текста, бих казал „хармония“ – бел.Ст.) с природата. Да живве в такава симбиоза, въпреки бълнуването на зелените ескейписти (които бягат от действителността – бел.Ст.), които през цялото време разправят, че „Много е важно да се върнем в старите времена и да живеем в симбиоза и това е много важно“, може само постиндутриалният човек.

Ето, има страна Израел, която в последните година стана убежище за жерави и много други птици. Те се събират там в огромни количетва. Израелците, представете си, са им осигурили welfare (помощи). Ето, те долитат, а пред тях един трактор разпръсква царевица по полето. И птиците, естесвено, ядат. По всички птичи ята минава слух „Там има папо“. Само че израелците го правят хитро – хранят птиците само докато зрее реколтата. След прибирането ѝ спират да ги хранят и птиците започват да ядат вредителите. Хармония, симбиоза, икономия на пестициди. Въпрос: „Може ли това да се направи и в съседна Палестина?“ Отговор: „Не става.“ Защото, първо, там няма селско стопансктво, т.е.няма смисъл. Там и без друго няма пестициди. Второ, ще ги окрадат. Трето, птиците ще бъдат изпозастреляни, и то даже не за храна, ами просто за кеф.

Тоест приказките за

това, че хората са живели в симбиоза с природата, са си (само) приказки 

(За последно) ние сме живели в симбиоза с природата преди да станем разумни същества. Тогава сме заемали почетната екологична ниша на мършояда и сме се конкурирали с чакалите и хиените за място в свитата на тигъра.

От това време у човека е останал генетичният страх и обожествяването на големите котки. Възможно е и от това време да е останало това, че тигрите не закачат много силно хората. И ние сме се хранили с останките от масата на господаря. Ето, вие сте виждали как човешкото дете винаги обръща всяко камъче и оглежда това, което е под камъка, дали не става за ядене? Това ни е останало от времето, когато сме се хранили с остатъци.

Когато у човека се е появил разумът, човекът е престанал да живее в симбиоза с природата. Той започва да я преобразува, вкл. и да я унищожава. И количеството цивилизации, древни цивилизации, загинали заради неумелото преобразуване на природата, е изключително. Там, в моята беседа с Вячеслав Всеволоводич Иванов давах може би най-страшния пример – Австралия. Преди 40 хил. години там се появява Homo sapiens. Само за хиляда години той не само унищожава цялата мегафауна и почти всички торбести, но и превръща континента в пустиня, защото там е имало евкалиптови гори, които човекът е открил, че горят отлично. Представяш ли си: палиш гората и получаваш печено кенгурско, дори не е нужно да ходиш на лов.

Ето на прима виста няколко жертви на екологични катастрофи: маите, индианците анасази. Ако някой не знае, анасазите са едни личности, строли каменни къщи на по 6 етажа в Колорадо и Юта, много преди европейските градове. Това е класическа картина, живели са в долините на реките. Разорали тези долини и после се размножили. Когато се размножили, се наложило да разорават и склоновете. Склоновете, неподдържани от дървета, падат в долината и отнасят както нивите по склона, така и нивите от долината. Всичко това свършва с човекоядство. В къщите, в които се правят разкопки, има следи от изсмукани и изпечени човешки кости. Великденският остров също унищожава природата си. Централна Азия и Месопотамия загиват от засоляване.

Налице е и забележителният пример на страната с име Афганистан. Нея я унищожават монголите, унищожавайки (тъй като са номади) всички градове, които те възприемат като враждебна среда на обитание. Защото, обърнете внимание, преди монголите Афганистан е страна на търговски градове и зелени долини. Всички са го завоювали – от Александър Македонски до ефталитите. След монголите Афганистан става страна на безплодни пустини и планини, които никой не може да завоюва.

Ето и близкият нам (за руснаците близък - бел. Ст.) пример на Златната орда. Много преди всякакъв Дмитрий Донски ордата загива от екологична катастрофа. Пичовете натрупали толкова много пленници и плячка в степта, че я превърнали в пустиня.

Нека погледнем сега тези

цивилизации, които са станали постиндустриални 

Например Англия. Анлглия в X век е покрита от гори. Помните ли забележителната фраза „Катерицата може да мине цяла Англия без да слезе на земята“? Гори вече няма, на тяхно място има всякакви полета с прескачащи се козички. Горите са изсечени за гориво за топене на желязо.

Това добре ли е? Да. Нима искате да живеета в Англия през X век, когато всичко наоколо е гора, а в нея – един Господ знае какво има? Много е приятно да бродиш из девствена природа, само когато тя е парк.

Или моят любим пример – Сингапур. Град – градина. Рай на земята. Особено впечатлява, когато разбереш, че през 50-те години Сингапур е бил бунище, че това е била зона на абсолютно екологично бедствие, че населението е изсякло всичко гори. Екваториални гори. Дъждовете мигновено отмиват почвата. Край рекичката Сингапур са живеели 800 хил. прасета и е можело да бъде помирисана далеч преди да бъде видяна. И всичко, което сега има в Сингапур, а там растат в момента 1500 вида дървета, всичкото това е докарано от премиера Ли Куан Ю – още един авторитарен държавник, който действително могъл да се грижи за природата. Докарани са в рамките на вторично озеленяване на острова.

Та още веднъж ще повторя,

в хармония с природата може да живее само високотехнологично общество

Примитивният човек унищожава природата. Той прави канали от реките – а те засоляват почвата, той изорава склоновете – и те се срутват надолу в кални потоци. Той унищожава автоматично (несъзнателно), защото се размножава. А когато популацията стигне пикова стойност без внедряване на технологични постижения, тя изяжда всичко като скакалци.

А когато имаш високи технологии, даваш помощи на прелетните птици, за да изкълвават те после бръмбарите.

Още една история за Израел. Има една забележителна костенурка, която се нарича Супена костенурка, защото по времето на остров Тортуга тази супена костенурка е използвана за супа. Всъщност, пиратите на Тортуга точно с това са и живели (хранили).

А днес, в същия този Израел за Супената костенурка се правят резервати, копаят ями, слагат им ограждения. Когато се излюпват костенурчетата, на зрелището се събират хиляди посетители.

Между другото, забележете, нито Голда Меир, нито Ариел Шарон са се занимавали със спасяването на костенурките или с привличането на жеравите.

Те се занимават с това, с което трябва да се занимава един държавник – изграждане на държавата и война с арабите.